Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Еди се претърколи върху него и протегна ръце към джоба му, но не можа да бръкне вътре заради спазматичните гърчове на мъжа. Усети очертанията на Кабриловото ножче под плата, съсредоточи се и го измъкна заедно с откъснатото от камуфлажните панталони парче.

Втора граната прелетя над отворения към небето плац и макар Еди да не й обърна внимание, предположи, че председателят методично ще затвори всички входове към самия затвор. Ски очевидно беше разбрал какво става, защото вече беше на земята с гръб към Еди и на не повече от тридесетина сантиметра. Сенг се претърколи към него, така че долепиха гърбове, и сряза пластмасовите белезници, които държаха ръцете на едрия поляк.

Ски взе ножа и сряза оковите на Еди. Без да губи нито секунда, Еди се претърколи настрана от Ски, уверен, че бившият морски пехотинец ще освободи Майк Троно. Сега, когато вече можеше да се бие с ръце, той измъкна автомата на един от обърканите пазачи и го удари в тила. Не задържа удара, както направи със Сюзън Донливи и я повали само в безсъзнание. Войникът беше мъртъв още преди тялото му да рухне на земята.

Еди се извъртя и видя един от пазачите да насочва оръжието си към Ски, който режеше белезниците на Майк. Повали го с къс откос, който го запрати срещу неколцина от неговите другари. Шумът от изстрелите бе заглушен от автоматична стрелба, която започна срещу бастионите на затвора. Двадесетина автомата стреляха по каменните зъбери, обсипвайки ниската стена с облак отломки и прах. Еди се втурна към съекипниците си, прикривайки ги с автомата, докато не намериха убежище под един от камионите, паркирани в двора.

Докато войниците обстрелваха източната и западната стена, Кабрило приведен заобиколи затвора. Тичешком зареди поредната граната в ерпегето. Стигна до място, откъдето можеше да обстреля последната врата, която даваше достъп до вътрешността на затвора. Досега никой от войниците не беше разгадал стратегията му да ги затвори във вътрешния двор, но беше нужно само някой по-съобразителен офицер да схване какво става, за да заповяда на хората да се приберат. Той знаеше, че тогава първата им работа ще бъде да убият Моузис Ндебеле. Целият му план се крепеше на това, че всички войници ще излязат да гледат разстрела и той ще успее да им попречи да се приберат.

Надигна се между два зъбера, изстреля гранатата и пак се наведе, когато няколко автомата проследиха следата оставяна от гранатата и засипаха с куршуми позицията му. Из въздуха се носеха каменни отломки и свирене на рикошетите. Двигателят на гранатата не работеше равномерно й тя със свистене се стрелна право нагоре в небето. Хуан се измъкна от тежкия обстрел, пропълзя на четири крака десетина метра, спря се и почака хаотичната стрелба да престане. След това показа малко своя МП-5 над ръба и изстреля половин пълнител, но се целеше към втория етаж, за да не улучи, без да иска, някое от своите момчета.

В отговор африканците удвоиха стрелбата, обсипвайки камъните с куршуми, сякаш масата им би могла да ги пробие. Хуан не обръщаше внимание на писъка на куршумите, които прелитаха само на няколко сантиметра над главата му, и спокойно зареди РПГ-7. После се промъкна по покрива до точката, откъдето можеше да стреля по последната останала врата, макар и под твърде неудобен ъгъл. Но така се намираше най-малко на петнадесет метра от мястото, което пазачите още обстрелваха с калашниците си.

Разстоянието, което беше изминал, щеше да му спечели секунда-две, преди отново да го забележат.

Тогава му дойде наум една по-добра стратегия и той се изтърколи настрана от стената, която гледаше към вътрешния двор. Отдалечи се толкова, че щом застана на колене, не можеше да вижда мъжете на плаца. И нещо по-важно, те също не можеха да го виждат. Примъкна се няколко сантиметра напред и вече можеше да надникне в затвора малко по-надолу през далечната врата. Той се плъзна още малко напред, както си беше на колене. Ето я там! Сега вече виждаше подобието на римска арка над вратата, а от войниците, които се бяха въртяли наоколо, нямаше никого.

Кабрило вдигна ерпегето на рамо, прицели се внимателно и натисна спусъка.

Нямаше как да знае, че един сержант бе разбрал каква е тактиката му и вече водеше един взвод към вратата, когато ракетата изсвири над вътрешния двор. Единият от войниците се оказа точно под арката на вратата, когато насоченият заряд се заби в нея. Взривът разхвърля парчета камъни по целия плац, разкъса войника на две, а сътресението от експлозията разтърси сержанта като парцалена кукла, преди падащите отломки да го смажат.