Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Бунтовниците се криеха съвсем близо до незаконните бидонвили около терените на петролния гигант „Петромакс“. Те носеха опърпани цивилни дрехи и се преструваха, че са тук, за да търсят работа. Лесно скриха оръжията и Лодките с извънбордови двигатели сред мангровите дървета. Около скривалището поставиха пазачи, които да прогонват рибарите и ловците.

— Полковник — каза Макамбо, — знаеш си задълженията.

С огромния си ръст Самюъл Макамбо представляваше внушителна гледка. И макар че някога калените в битки мускули вече се превръщаха в мазнини, той все още притежаваше невероятна сила. Подобно на своя учител Иди Амин, предпочиташе огледални слънчеви очила и носеше елегантна тояжка, наречена сямбок, изработена от сплетена хипопотамска кожа. Пистолетите в двата кобура бяха ръчно изработени от „Берета“. Златните им инкрустации струваха цяло състояние.

— Да, генерале — отговори Абала незабавно. — Сто бойци ще използват лодките, за да атакуват товарния терминал и самите платформи, а основните ми сили ще се съсредоточат върху обезопасяването на лагера.

— Важно е да завземеш генераторната станция и контролните зали за помпите — добави Дан Сингър, архитектът на нападението. — Те не трябва да пострадат.

— Нападението срещу тези две части на терминала ще бъде проведено от моите най-добри бойци. Те ще ги превземат веднага щом нахлуем през оградата на лагера.

— Хората ти знаят ли как да боравят с контролните уреди? — поиска отново да чуе Сингър.

— Мнозина от тях са работили тук, докато нашето правителство забрани на членовете на племето да работят в конгоанската петролна индустрия — обясни Абала. — Веднага щом танкерът, който сега се товари, бъде откачен от терминала, те ще включат помпите на пълна мощност и ще излеят петрола в океана.

— А платформите?

— Ще разрушат подводните тръбопроводи, които пренасят суровия петрол до складовите резервоари на брега.

Сингър предпочиташе да взривят стените на складовите резервоари, но те бяха оградени със земни насипи, които щяха да попречат на петрола да се разлее. А за да се изпарява добре, разливът трябваше да бъде колкото може по-голям. Сингър се обърна към Макамбо:

— За всеки час, през който успеят да задържат терминала, а петролът се излива в океана, в швейцарската ти банкова сметка автоматично ще бъдат превеждани един милион долара.

— Тези пари ще послужат за финансирането на революцията и за подобряването на качеството на живота на моя народ — каза водачът на революцията, без по лицето му да трепне и един мускул. Сингър знаеше, че лъвският дял от парите ще си остане в банковата сметка на генерала. — Приемам тази сделка и призовавам нашите войници да се бият за доброто на всички ни.

Докато търсеше наемници, Сингър бе проучил изчерпателно Макамбо и неговата Конгоанска революционна армия. Те не бяха нищо повече от жестоки убийци, които използваха мъчения и заплахи срещу беззащитните цивилни, за да се снабдяват с продукти. Макар да воюваха уж в името на някакви племенни права, по сметките на правозащитните организации те бяха избили повече от собствените си хора, отколкото правителството, срещу което се бореха. Макамбо беше само поредният пример за деспотичната природа на африканската политика.

— Чудесно — каза Сингър, — значи е време да тръгвам.

Той беше планирал да напусне Кабинда един ден преди нападението, но се осмели да се забави, защото все още не бе изгубил надежда да получи новини от Нина Вайзър. Тя и останалите не бяха на мястото на срещата, когато самолетът му кацна, макар че следите от гуми край пистата показваха, че някой е бил там наскоро. Пилотът успя да ги проследи от въздуха само около десетина километра. Неспирният вятър ги беше заличил. Кръжа над района, докато му остана само толкова гориво, че да се върне във Виндхук, но не откри никакви други следи.

Сингър му беше наредил да се върне в Кабинда, за да могат да отлетят за пристанищния град Наукшот в Мавритания, където го очакваше наскоро закупеният от либийска фирма стар танкер с вместимост сто хиляди тона. Носеше името „Сидра“ като известния либийски залив и бе прекарал живота си в Средиземно море, превозвайки петрол от Либия за Албания и Югославия.

Когато го разглеждаха със Сюзън Донливи, тя каза, че резервоарите на плавателния съд ще бъдат отлични инкубатори за нейните органични валма. Фирмата по морско инженерство, която беше наел, за да провери кораба, се подписа, че корпусът е способен да издържи товар с температура шейсет градуса, въпреки че в доклада си спомена, че не знае някъде по света да има суров петрол, който да запази толкова много от земната топлина. Сингър сключи сделката, сдоби се с либийска регистрация за кораба, една от най-лесните за получаване, й не си направи труда да му смени името.