Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан включи телефона си и звънна в хангара. Знаеше, че ще намери Джордж „Гомес“ Адамс край неговия хеликоптер. Пилотът вдигна на второто позвъняване.

— Нощни авиолинии.

— Джордж, Хуан се обажда.

— Какво има, председателю?

— Хората на Сингър са започнали нападението. Веднага щом излезем от пристанището, искам да изпратим там един от нашите безпилотни апарати. — Безпилотните им апарати бяха цивилни модели, оборудвани с миниатюрни камери и инфрачервени детектори.

— Ще го подготвя — каза Адам, — но не мога да управлявам апарата, ако ви дотрябва хеликоптера.

— Тайни ще се качи на борда заедно с хората на Ндебеле. Той ще го управлява. От теб искам само да го приготвиш.

— Веднага се залавям.

Кабрило отново надникна през релинга. Две редици мъже се качваха по подвижния мост. Никой от тях не беше дебел, което не го изненада, тъй като живееха в бежански лагери, но сред тях имаше неколцина великани. Видя повече посивели коси, отколкото му се щеше, но въпреки това бившите революционери изглеждаха боеспособни. Те не бяха приведени възрастни мъже, а стройни й стегнати войници, жадни да изпълнят дълга си.

Той набра номера на Еди Сенг, за да му нареди да посрещне новопристигналите, но директорът по сухоземните операции вече беше в коридора и насочваше войниците към трюмовете на кораба, където ги чакаше Моузис Ндебеле, за да произнесе реч пред тях. Там щяха също така да ги облекат и да ги оборудват с автомати, муниции и цялата нужна екипировка.

Притиснати от тревогата, че атаката вече е започнала, хората на Хуан сякаш намериха у себе си нови сили, но той и не очакваше нещо друго.

От командния център Ерик Стоун наблюдаваше процесията с помощта на камерите за наблюдение. Веднага щом Макс и Линкълн се качиха и след като и последният боец беше поел нагоре, той вдигна подвижната стълба. Хуан погледна към димохода и видя гъст черен дим да се издига над кораба. Очуканият интерком на стената на рулевата рубка звънна.

— Готови сме — обяви Ерик.

Хуан погледна надолу към кея и корабната кърма, на която един от пристанищните хамали чакаше до задното швартово въже. Хуан му даде знак, той вдигна дебелото въже от кнехта и го пусна във водата. Шпилът започна веднага да го навива и прибира на кораба. Хуан повтори жеста и помаха на хамалина, който стоеше при носовото въже. Преди да успее да каже на Стоун, че вече са свободни, видя, че зад кърмата водата между „Орегон“ и пристана започна да кипи, защото кърмовите дюзи бяха включени. Когато отминаха кърмата на руския търговски кораб, Ерик включи магнито-хидродинамичните двигатели, но не увеличи много скоростта, така че движението напред да не накара корпуса да приклекне назад или да потъне по-дълбоко във водата. Едва на километър и половина от плиткото пристанище той започна да увеличава скоростта.

Изчака още малко на мостика, защото знаеше, че това ще бъдат последните му мирни секунди, докато мисията не приключи. Пристъпът на ужас, който изпита, когато Линда му каза за началото на нападението, вече отстъпваше на едно ново усещане, което познаваше твърде добре. Това беше първата доза адреналин, която се вливаше в тялото му. Имаше чувството, че усеща как адреналиновите му жлези впръскват поредната доза в кръвообращението му.

Кожата на чуканчето му беше възпалена, но вече не го смъдеше. Гърбът още го болеше, но и това нямаше значение. Дори сънят, който пропусна, вече не му липсваше. Съзнанието му се съсредоточи върху предстоящата задача и тялото му реагира с готовност да направи всичко, което се иска от него.

Той се обърна към Линда.

— Готови ли сме?

— Да.

Докато слизаха с асансьора надолу към командната зала, той я попита за Сюзън Донливи.

— Планирах да разговарям днес с нея, но…

— Няма значение — успокои я Хуан, а вратите на асансьора се отвориха. — Хали, какви са новините?

— „Петромакс“ се опитва да се свърже с провинциалните власти, но нито те, нито правителството отговарят. В работническите общежития не се е случило нищо. Нападението е съсредоточено единствено върху терминала и платформите в морето. Изглежда терористите са превзели две от петролните платформи, а две други още се защитават, като стрелят с водните оръдия; Един от началниците на платформите се обадил, че е изгубил неколцина души с огнестрелни рани и че не може да издържи още дълго.

— Ерик, кога смяташ, че ще пристигнем?

— След час.

— Мърф, какво е положението с оръжията?