Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Макар да беше леко ранен по време на спасяването на Моузис, бившият сержант бе настоял да придружи Кабрило.

— Сега разбирам по-добре Библията. — На лицето на Хуан се изписа объркване, затова сержантът побърза да добави. — Йона и китът.

— Плаването ще е кратко и няма да се потапяме на повече от сто — сто и петдесет метра.

Ярките лампички, монтирани из високото два метра помещение, започнаха да примигват. Отвън беше запищяла сирена, но Хуан не можеше да я чуе в подводницата. Той погледна надолу през илюминатора и видя как големите врати в кила на кораба започнаха да се отварят. Водата засъска по метала, когато на океана беше позволено внимателно да влезе в плавателния съд. Тя бързо изпълни басейна до ватерлинията на „Орегон“.

С металически звук кранът, който държеше подводницата, започна да я спуска към водата. Водата заля илюминаторите и вътрешността на „Номад“ стана по-мрачна, защото сега се осветяваше само от компютърните екрани и слабите лампи в района, където беше разположен екипажът. Щом подводницата заплава, кранът я освободи.

— Свободни сте — обяви един от моряците в слушалките на Хуан.

— Разбрано — Хуан натисна бутоните, за да напълни баластните цистерни и след секунди подводницата потъна през отвора в кила и заплава в открития океан.

— „Номад“ е на път. Сега може да спуснете „Дискавъри“.

Той пусна двигателите, заслуша се в механическото свирене, когато витлата заработиха, й даде команда на компютъра да ги изравни на сто и петдесет метра. Тази дълбочина беше достатъчна, за да не може никой да види плаващата матовочерна обвивка на подводницата. Главният компютър на „Орегон“ вече беше изчислил курса и го беше изпратил на компютъра на миниподводницата, затова Хуан нямаше какво да прави, освен да се наслаждава на плаването.

Пет минути по-късно Еди се обади, че успешно са спуснали „Дискавъри“ във водата и тя вече е поела към втората петролна платформа.

Тъй като можеха да плават най-много с десет възела в час, пътуването им към брега продължи сякаш цяла вечност. Хуан знаеше какво го дразни. С всяка изминала минута в морето се изливаше все повече петрол. Ако знаеше, че това ще помогне, би излязъл, за да бута.

— „Орегон“, тук „Дискавъри“ — повика Еди по акустичната връзка. — Пристигнахме при платформата и сме малко под повърхността на водата. Разливът вече трябва да е с диаметър петдесет километра.

— „Дискавъри“, тук „Номад“ — намеси се Хуан. — Компютърът казва, че ще бъдем под нашата платформа след три минути. — По това колко черна беше станала водата, той знаеше, че също плава под петролен разлив.

Джипиесът на „Номад“ я промъкна между два от високите подпорни пилони на платформата и подводницата спря на тридесетина сантиметра от третата, в която беше вградена стълба, както бяха видели, когато безмоторният апарат прелетя над нея.

— Хюстън, „Номад“ кацна.

— Разбрано, „Номад“ — отговори Хали. — Дайте ни минута, за да може Тайни да провери дали нямате компания там долу. После може да изплавате и да отворите люка.

Хуан свърза отново слушалките си със своята лична радиостанция, надигна се от дебело тапицираната седалка и пристъпи внимателно към люка с преметнат през гърба автомат. Мафана и хората му освободиха коланите.

— Хуан — провикна се Линда към него, — Хали казва, че въздухът е чист. Долу няма никого, но според Тайни на платформата се мотаят около тридесетина терористи.

— Няма да е за дълго — измърмори той и нареди на Линда внимателно да изпразни баластните цистерни.

Като някакво създание от филм на ужасите широкият гръб на „Номад“ започна бавно да изплава от вонящата лепкава мътилка на суровия петрол под платформата. Той започна да се стича като кал по обвивката на подводницата, когато тя излезе на повърхността, но беше достатъчно лепкав, за да остане върху всички стърчащи части. Буци петрол лепнеха по руля и ръбовете на люка.

— Маските — нареди Хуан и закрепи хирургическа маска над носа и устата си. Джулия беше проучила отровния суров петрол и неговото въздействие върху човешкото тяло и ако успееха да ограничат съприкосновението си с него в рамките на няколко часа и стояха на проветриви места, нямаше нужда да носят неудобните газови маски.

Той натисна бутона, за да освободи люка, и леко потрепна от тежката миризма на суров петрол, която го блъсна в ноздрите. Чак очите му се насълзиха от нея.

Кабрило излезе от подводницата и закачи въжето към халката, заварена за обвивката. Срещу него се намираше малка платформа, която стърчеше от близката колона и беше покрита с морски организми. Той скочи на нея и завърза въжето за вградената в пилона стълба. Вертикална тръба, разположена на равни разстояния между четирите опорни пилона, се спускаше надолу и влизаше в океана. Вътре се намираше тръбата, която, след като сондата на платформата беше стигнала до кладенеца, позволяваше на петрола да се издига нагоре и да бъде изпомпван на сушата. За разлика от други находища тук суровият петрол беше под достатъчно голямо налягане, затова не се налагаше да бъде изпомпван от земята. Той бликаше свободно и сега, когато терористите бяха унищожили някои тръби на платформата или бяха развили крановете, извираше като гейзер от блестящ обсидиан, който се извиваше и блещукаше на първите утринни лъчи. Изтичането беше съпроводено от оглушително боботене.