Клайв Къслър - Брегът на скелетите

За нула време той насочи спасителната лодка по курса. После извади водните криле и добави скорост. Грозният на вид плавателен съд се понесе по водата като делфин, като внимаваше да не навлиза в обсега на терористите и чакаше заповед да завие на изток и да стовари хората на брега близо до резервоарите на „Петромакс“. От тук той щеше да поведе контраатаката срещу хората на Макамбо и да им отнеме контрола над този район.

На платформата, която беше цел на „Орегон“, неочаквано стана експлозия. Тайни увеличи изображението и видя как двама терористи в една от алуминиевите лодки презареждат ерпеге. От една тясна метална платформа, откъдето преди минута двама работници заливаха със стотици литри вода нападателите, сега се издигаше черен пушек. Мъжете бяха убити, а водното оръдие бе огънато като парче тел.

— Има ново обаждане от „Петромакс“ до седалището им в Делауеър — съобщи Хали, вдигайки пръст за тишина, докато слушаше. — Ще изоставят платформата.

— Не, няма — ядно изсъска Макс. — Уепс?

— Държа ги на мушка.

Марк освободи предпазителите на гатлинга и даде разрешение на компютъра да открие огън. Ротационната картечница можеше да изстрелва по шест хиляди 20-милиметрови куршуми от обеднен уран в минута. Мърф беше намалил скоростта на въртене на цевите, затова през двете секунди, докато се въртяха, от тях излетяха само осемдесет куршума. Шумът беше като от голям циркуляр.

Терористите, които още надаваха радостни викове под платформата, така и не разбраха какво им се случи. Четирите лодки се разлетяха на всички страни и за миг две от тях изчезнаха, превърнати в късове строшен алуминий и изпарена плът.

Гатлингът беше разрушил „Танго“ 2 и 4. Вероятно кормчията на „Танго“ 1 беше видял откъде идва огънят, защото зави рязко, скри се зад един от пилоните и не се появи повече в мерниците на „Орегон“. Компютърът изчака миг по-дълго, отколкото на Мърф му беше приятно, и когато натисна бутона, за да изключи автоматичния контрол на огъня, той си отбеляза наум да провери програмата на системата.

На основния плосък екран на стената се появи кръстчето на мерника, което показваше къде сочи в момента цевта на картечницата — в заобления бетонен подпорен пилон. Мърф намали увеличението на камерата и видя как четвъртата лодка ускорява към следващата петролна платформа. С леко движение на джойстика той центрира кръстчето върху бягащия плавателен съд и продължилото секунда докосване на спусъка я прати в небитието.

Той включи оръжието отново на автоматичен режим и картечницата се завъртя обратно към платформата за последната лодка. Част от кърмата й се показа иззад един от пилоните. Мишената не беше по-голяма от тридесетина сантиметра. Макар че корабът беше на петстотин метра от петролната платформа и не беше стабилен, това му беше предостатъчно. Гатлингът излая отново. Извънбордовият двигател се взриви, изхвърли лодката над водата, а осемте терористи в нея се разлетяха във всички посоки. Някои бяха запратени в морето, други размазани в пилона, а двамина бяха просто разкъсани от куршумите.

— Третата платформа е обезопасена — докладва Макс и издиша дълбоко.

— Кормчия, закарай ни при последната — изръмжа той, защото знаеше, че на двата подводничарски отряда нямаше да им е толкова лесно.

Кабрило си помисли същото, докато се свиваше на откритата стълба, която се спускаше отстрани на платформата. Под него петролният разлив пулсираше като живо същество, докато убиваше океана под себе си. Той се беше разпрострял като мастиленочерна настилка, докъдето му виждаха очите, и вероятно беше стигнал до бетонния вълнолом, ограждащ терминала на „Петромакс“. Благодарение на освежаващия ветрец от юг, вонята не беше толкова тежка както преди, но смрадта на отровните химикали още висеше във въздуха.

За разлика от великанските петролни платформи в Северно море или Мексиканския залив, които подслоняваха стотици работници в продължение на месеци и се издигаха по-високо от доста небостъргачи, тази платформа не беше по-голяма от 125 квадратни метра, а над нея се извисяваш паякоподобната плетеница на сондажната кула и ярко оцветеното рамо на верижния кран, който вдигаше и спускаше товарите от снабдителните корабчета.

На палубата й имаше няколко метални постройки, които стърчаха над цялата конструкция. Вероятно в едната беше командният център, а другата подслоняваше машините за регулиране на петролния поток от сондажния кладенец през петролопровода по дъното на океана. По палубата минаваше цяла плетеница тръби и в допълнение на този хаос тя беше осеяна и с оборудване: строшени бургии, сондажни лостове, както и няколко малки контейнера, които очевидно се използваха за складове. Макар да беше само на няколко години, платформата беше облепена с ракообразни и изглеждаше зле поддържана. Хуан реши, че липсата на трупове на работници е добър знак.