Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Остана доволен, изкачи последните няколко стъпала и се втурна към ъгъла на близкия контейнер. Притисна се в него и провери три пъти дали предпазителят на автомата е свален. Командирът на терористите стоеше на десет метра от него и говореше по голяма радиостанция вероятно с командира на цялата операция, който сигурно беше някъде на брега. Хуан свали автомата от гърба си и намести точката на лазерния прицел върху гърдите му малко наляво от центъра.

Миг по-късно червената точка беше заменена от дупка, голяма колкото десетцентова монета. Мъжът се стовари на пода, сякаш го бяха обезкостили. Заглушителят не позволи на другарите му да чуят изстрела, но няколко от тях бяха видели как водачът им пада на платформата. Терористите сякаш бяха едно цяло с общо съзнание, защото всички се разтревожиха на мига. Ръцете им стиснаха оръжията по-здраво, когато хукнаха да търсят прикритие.

Един от войниците на Кабрило откри огън с незаглушения автомат, който беше получил от оръжейната на кораба, и тридесет цеви отговориха на огъня му. Десетки куршуми полетяха над платформата, свирейки и пищейки, щом рикошираха в някакво препятствие. Кабрило се беше погрижил никой от хората му да не бъде в близост със сондажната кула, за да не стрелят бунтовниците по посока на леснозапалимия гейзер от петрол.

Шестима бунтовници паднаха още в първите секунди на битката, а Хуан премахна още двама с къс откос от хълбока, когато се опитаха да заобиколят контейнера. Въпреки това битката стана по-яростна и напрегната. Един от хората на Кабрило се завтече към запасното си прикритие, но отнесе куршум в крака. Той се стовари на коравата повърхност на платформата на три метра от Хуан. Без да се замисли и за секунда, Хуан откри огън, за да спре противниковата стрелба, изскочи на открито, хвана мъжа за колана и го повлече към избраното предварително прикритие.

— Нгеябонго — каза мъжът, притискайки с ръце бедрото си.

— Няма защо — отговори Хуан, разбирайки чувството, ако не думата. Секунда по-късно светът му се обърна наопаки, когато в далечния край на контейнера избухна граната.

На Линда й се дощя вътрешността на платформата да беше тъмна, така че да може да сложи очилата си за нощно виждане и да се сдобие с някакво предимство, но коридорът беше ярко осветен.

В четири големи халета на втория етаж бяха подслонени основно машини, но когато се изкачиха на следващото ниво, те попаднаха на цял лабиринт от пресичащи се коридори и свързани помещения. Откриха няколко малки спални, предназначени за хората, които прекарват повече от една смяна на платформата, както и офиси за административните служители. Проверката на всяко помещение ги бавеше, но нямаше друг начин. Въпреки това тя почти физически усещаше как времето ги притиска. Колкото повече време им отнемеше търсенето, толкова по-дълго председателят трябваше да се сражава само с половината от своя отряд. Не че не беше съгласна с неговата тактика, а просто искаше да участва по-пряко в сражението.

Линда надникна иззад още един ъгъл и видя двама терористи да стоят облегнати от двете страни на една врата. Бяха провесели калашниците си пред вратовете. Тя бързо се дръпна назад, но рязкото й движение привлече вниманието им. Линда посочи очите си, махна с ръка към ъгъла и вдигна два пръста. Езикът на знаците беше универсален за всеки войник и нейните хора кимнаха. Тя посочи един от тях и го накара с жест да легне на земята. Той поклати глава и посочи един от другарите си, като същевременно направи жест, сякаш стреля с пушка и вдигна палец. Не, каза той, този човек е по-добър стрелец. Линда кимна в съгласие и онзи зае позиция.

Лазерният прицел на нейния „Хеклер Кох“ чертаеше весели спирали по тавана, докато тя се промъкваше бавно към ъгъла. После внимателно свали оръжието и надникна отново зад ъгъла. Рязко изнесе автомата и гръмна единия пазач два пъти в гърдите в същия миг, когато снайперистът простреля близкостоящия един път в гърдите. Трясъкът на калашника заглуши лекия шепот на нейния автомат със заглушител.

Целият отряд на Линда изскочи иззад ъгъла и хукна към вратата. Трети пазач се появи от далечния ъгъл и всички откриха едновременно огън. Кинетичната енергия на толкова куршуми запрати тялото му в една от преградите. Когато стрелбата престана, Линда чу автоматичен изстрел иззад вратата и викове от ужас и болка.

Тя първа стигна до нея и отнесе бравата с кратък откос. После, без да спира, блъсна вратата и нахлу в помещението. Малкото й тяло се плъзна няколко метра, преди да спре, и тя умело използва инерцията, за да застане на колене с насочен и готов за стрелба автомат. Паникьосани от стрелбата пред столовата, двамина бунтовници стреляха напосоки в тълпата ужасени работници.