Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Съвсем мъничко под тридесет и пет възела.

— Кормчия, вдигни на четиридесет.

— На докторката това няма да й хареса — укори го Макс.

— Аз вече съм в немилост, защото я накарах да събуди Мерик — отвърна Хуан мрачно.

Ерик изпълни заповедта, подавайки команда на магнито-хидравличните двигатели да започнат да извличат повече електричество от водата, за да захранват водометните движители. „Орегон“ започна да се люлее по-силно, докато сечеше през вълните. Външната камера показваше как вълните направо захлупваха носа. Когато изскачаше на повърхността, от палубата му се стичаше вода по-висока от метър. Кабрило набра един номер на комуникационната си конзола, за да се свърже с хангара.

Обади се един от техниците и Хуан го помоли да повика Джордж Адамс.

— Джордж, можеш ли да го направиш?

— Ще бъде кошмарно — отговори пилотът, — но мога да го направя, стига да не завали дъжд. И не искам да чувам мърморене, ако повредя шасито на хеликоптера.

— Думичка няма да кажем. Започни да се подготвяш. След десет минути ще ти се обадя.

— Разбрано.

Хуан прекъсна връзката.

— Уепс, какво е положението с нашите риби?

Под ватерлинията от двете страни на носа на „Орегон“ имаше торпедни апарати за изстрелване на руските торпеда „Тест-71“. Тези двутонни оръжия бяха управляеми, имаха почти шестнадесет километра обсег и максимална скорост четиридесет възела. В носовете си носеха по седемдесет килограма експлозив. Когато беше проектирал „Орегон“, Кабрило искаше да използва американските торпеда МК-48, но колкото и да ухажваше Ленгстън, не можа да го склони да разреши. Обаче и излишните съветски торпеда бяха достатъчно мощни, за да потопят всеки кораб, освен тези с най-дебели брони.

— Да не би да смяташ да торпедираш „Сидра“? — попита Марк. — Тогава ще изсипе целия си товар от гел на едно място. На този етап от развитието на бурята толкова много топлина би могла да има същото въздействие, както ако корабът е завършил своя кръг.

— Просто се подготвям за всички възможности — успокои го Хуан.

— Добре — Марк потърси отчета за диагностиката на торпедата. — Преди три дена са били вадени от апаратите за рутинна проверка. На торпедото в първия апарат е сменен акумулаторът. В момента и двете са готови за бой.

— Е, какви са намеренията ти? — попита Макс Хуан.

— Най-простото решение е хеликоптерът да откара един екип на танкера, да го превземе и да спре корабните помпи.

— Председателю — обади се Ерик, — трябва да знаеш, че дори да го откараме достатъчно далеч от окото и започнем да изхвърляме гела, топлината ще предизвика твърде силно изпаряване на водата и ще създаде друга мощна зона на ниско налягане. Тя ще прекъсне бурята и буквално ще я разкъса на две.

— О, не! — внезапно извика Хали. Той натисна едно копче на клавиатурата си и в помещението заехтя пронизителен глас:

— Повтарям, говори Адонис Каседин, капитан на танкера „Сидра“. Бурята спука нашия корпус. Плаваме с баласт, така че няма разлив на петрол, но ще се наложи да напуснем кораба, ако корпусът се пропука още. — Той започна да изрежда координатите. — Обявявам бедствено положение. Моля, някой чува ли моя сигнал? Помощ, помощ, помощ!

— С баласт ли, виж ми окото — изръмжа Макс. — Какво да правим?

Кабрило седеше неподвижно, подпрял брадичката си на ръката.

— Нека се поизпоти. Ще продължава да вика, дори никой да не отговори. Ерик, кога ще бъдем при тях?

— След около три часа.

— „Сидра“ няма да изкара толкова при тези вълни, щом са спукали корпуса му — обади се Макс. — Особено ако е пострадал и килът. Всеки момент може да се строши на две!

Хуан не възрази. Трябваше да направят нещо, но възможностите му бяха ограничени. Да оставят танкера да се сцепи беше най-лошото, а идеята на Ерик да го използват, за да отслабят бурята с друга, май вече беше провалена. Най-добре щеше да бъде, ако успеят да пратят кораба на дъното с възможно най-малък разлив на гел. Руските торпеда можеха да свършат тази работа, но щеше да отнеме часове, докато най-накрая корпусът потъне под водата, което означаваше, че през това време щеше да продължи да излива товара си.

Вдъхновението го озари, когато си спомни преживяното на спасителната лодка със Слоун, когато ги уцели противотанковата ракета, изстреляна от яхтата. Тя потъна веднага, защото носът й беше откъснат в движение. Кабрило не се замисли за безбройните неизвестни в своята идея, а се зае да я осъществява.