Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Линк, Еди, слезте в складовете и ми намерете шейсетина метра хипертерм, от онези с електромагнити на обвивките. — Материалът, който приличаше на пластичен експлозив, беше съединение на основата на магнезия, и при горене развиваше температура от близо две хиляди градуса по Целзий. Използваше се при спасителни операции за рязане на стомана под водата. — Ще се видим в хангара. Еди, по пътя натам си вземи екипировката. Не знаем как ще ни посрещнат на „Сидра“.

— А аз? — попита Линк.

— Съжалявам, но има ограничение за теглото.

Макс докосна Хуан по рамото.

— Очевидно ти е хрумнало нещо хитро и коварно. Ще ни разкажеш ли? — Кабрило обясни плана си и той кимна. — Както вече казах, хитро и коварно.

— А има ли друг начин?

От съсредоточаване лицето на Джордж Адамс се беше превърнало в маска. Пръстите му здраво стискаха лоста за управление на хеликоптера „Робинсън“. Вятърът и яростно въртящите се перки на главния ротор караха малката машина да потреперва на издигнатата хеликоптерна площадка, но той нямаше да излети, докато не настъпеше най-подходящият момент.

„Орегон“ пропадна от върха на висока вълна и изведнъж над палубата се извиси висока водна стена. Върхът й се къдреше и тя заплашваше да отнесе хеликоптера и тримата му пътници.

— Ерик, какво става? — попита той, когато корабът започна да се изкачва по следващата вълна.

— Задръж, камерата почти стигна върха. Добре, от другата страна се вижда голяма бразда между вълните. Имаш достатъчно време.

В мига, когато корабът достигна най-високата точка на гребена, Адамс подаде малко повече газ, защото знаеше, че щом се издигнат във въздуха, „Орегон“ ще започне да пропада под тях. Обаче беше възможно да се повдигне от скрита вълна и палубата му да блъсне хеликоптера. Когато се издигнаха във въздуха, търговският кораб пропадна рязко. Джордж наклони носа, за да увеличи скоростта на издигане. След това се отдалечи от надигащите се вълни и попадна във вихрушка. Трябваше да обърне по вятъра, за да увеличи скоростта и височината, преди да завърти и отново да поеме срещу бурята. Блъскан от насрещен вятър със сила петдесет възела, хеликоптерът летеше само с шест възела над океана и напредваше с почти същата скорост като „Орегон“. Обаче Хуан искаше да стигнат до „Сидра“ колкото може по-бързо.

Ако планът проработеше, корабът щеше да е в обсега на торпедата, когато той и Еди ще са свършили с поставянето на зарядите с хипертерм.

— Смятам, че нашият полет ще трае час и двадесет минути — обяви Джордж, след като успя да насочи машината по курса въпреки трудните условия.

— Хуан? — Макс се обаждаше по радиостанцията. — Казвай.

— Каседин отново изпраща сигнал за бедствие.

— Добре, отговори му, както се разбрахме.

— Готово — Макс не изключи връзката, така че Кабрило да може да чува разговора. — „Сидра“, тук търговски кораб „Орегон“, капитан Макс Хенли. Чух сигнала ви за бедствие и плавам с максимална скорост към вашето местоположение, но все още се намираме на два часа от вас.

— Слава Богу, „Орегон“!

— Капитан Каседин, разкажи повече за положението ви.

— Корпусът от ляво на борд е спукан и се пълним с вода. Помпите ми работят с пълна мощност и май не потъваме, но ако пукнатината стане по-голяма, ще трябва да напуснем кораба.

— Увеличила ли се е пукнатината, откакто се появи?

— Не. Тежка вълна, носеща се напречно на вятъра, ни удари и разкъса обшивката. Оттогава няма промени.

— Ако обърнете на изток, можем да стигнем по-бързо до вас. — Това не беше истина, но ако „Сидра“ се обърнеше натам, докато плюеше отровата си, щеше малко да изкриви окото на урагана. Но хората на Кабрило най-вече искаха да проверят кой контролира кораба. Капитанът или Даниъл Сингър.

В продължение на почти цяла минута радиовълните предаваха само шума на статичното електричество. Когато гласът на Каседин се чу отново, той звучеше уплашен.

— „Орегон“, това е невъзможно. Моят главен инженер ми докладва за повреда в рулевия механизъм.

— По-вероятно е да има опрян в главата пистолет — подхвърли Хуан на Макс.

Те бяха предвидили такъв развой на събитията, затова Макс продължи, сякаш това нямаше кой знае какво значение.

— Разбирам, повреда в рулевия механизъм. Капитане, при тези условия не мога да рискувам да се сблъскаме. Когато стигнем на десет мили от вас, ще поискам с хората си да се качите на спасителните лодки.

— Какво? Но тогава вие може да вържете танкера и да го обявите за свой, защото е спасен от вас?