Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— В момента получавам допълнителна информация от Овърхолт — обади се Хали, впил очи в екрана на компютъра си. — В нея се казва, че НРС има допълнителни данни за обекта. Като са проверили местоположенията му във времето, са успели да възстановят курса и за двата часа преди да го разпознаят. Ерик, пращам ти го.

Когато Ерик получи електронното писмо в другия край на залата, вкара координатите в компютъра.

— Сега ще излезе — обяви той и натисна клавиша за въвеждане.

На екрана иконката на „Сидра“ отскочи няколко сантиметра назад, а после се придвижи напред. Изглежда окото се формираше по протежение на неговия курс. Точно обратното на това, което си мислеха — че танкерът се придържа към периферията на урагана.

— По дяволите, какво е това? — измърмори Хуан.

— Прав бях! — провикна се Ерик.

— Да, да, ти си гений — подхвърли Макс и се обърна към Кабрило. — С него седяхме в каютата ми и обменяхме идеи. Е, поровихме малко в сървъра на „Мерик Сингър“. Сюзън Донливи не е съхранявала бележките си в своя компютър. Или е ползвала невключена в мрежата машина, или ги е водила на ръка. Както и да е. Всичко, което намерихме за нейния проект, беше първоначалното предложение и то е твърде кратко. Нейната идея е била да създаде органични валма.

— Какво?

— Това е съединение, което кара пръстта и други твърди материали, разтворени във водата, да образуват буци — отговори Ерик. — Използва се в пречиствателните станции, за да се отстраняват отпадъците.

— Значи тя е търсила начин да свърже органичните материали, които се срещат в морската вода, за да я превърне в гел?

— За какво? — попита Макс Направо.

— Не пише — отговори Марк — и очевидно никой от комисията не се е интересувал, защото е получила разрешението, без да обясни каква е нуждата от подобно нещо.

След това Стоун продължи:

— От твоя разговор с Мерик знаем, че реакцията е екзотермична 20 20 Химическа реакция, протичаща с отделяне на топлина. — Б.пр. , и мога само да предположа, че не е устойчива. Накрая топлината ще убие органичната материя и гелът ще се разтвори отново в обикновена морска вода.

— Разбирам — каза Хуан, — но не виждам смисъл във всичко това.

— Ако Сингър изпусне една линия валма, те ще се разпрострат за известно време и след това просто ще изчезнат. — Марк издаде звук напомнящ пукането на балон от дъвка, за да подчертае думите си. — Ураганът ще погълне известно количество от топлината на валмата, когато мине над тях, но тя няма да е достатъчна, за да предизвика някакви драматични промени в силата или посоката му.

Ерик също се включи.

— Моята идея беше, че ако ги излее в кръг точно когато ураганът започне да се върти, Сингър ще може да диктува кога и къде да се оформи окото. И нещо по-важно, колко голямо да бъде.

— Колкото е по-тясно окото, толкова по-бързо ще се върти вятърът около него — добави Макс.

— Окото на урагана „Андрю“ имаше диаметър 16 километра, когато излезе на брега в Маями — подхвърли Мърф. — Природните процеси ограничават минималния размер на окото, но ако Сингър е намерил начин да го управлява, ураганът може да излезе по-силен от пета степен по скалата на Сафир-Симпсън. Може би ще успее да контролира посоката на бурята през Атлантика и по същество ще я насочи като пистолет срещу крайбрежието, което си избере.

Кабрило отново се загледа в монитора. „Сидра“ май правеше точно това, което Ерик и Мърф бяха предположили. В момента танкерът започваше да завива, използвайки топлината, създадена от гела на Сюзън Донливи. Със сигурност помпите го изхвърляха възможно най-бързо, за да примами бурята да свие окото си още повече. Сингър щеше да го направи колкото може по-малко и така ураганът щеше да стане по-мощен от всички, които природата беше успяла да създаде.

— Ако завърши този завой, няма да можем да направим нищо — приключи с обясненията си Ерик. — Окото ще бъде формирано и никоя сила на земята няма да може да го спре.

— Някакви идеи накъде го изпраща?

— Ако бях аз, щях да го насоча отново към Ню Орлийнс — каза Мърф, — но не знам дали ще има толкова голям контрол. Най-сигурно ще бъде да го стовари върху Флорида, където топлите крайбрежни води няма да го отслабят. Маями и Джексънвил са най-известните градове. „Ендрю“ предизвика щети за около девет милиарда, а той беше от четвърта степен. Ако Сингър удари някой от тези градове с шеста степен, ще падат небостъргачи.

— Макс — попита Хуан, без да го погледне, — каква е нашата скорост?