Клайв Къслър - Корсар

— Презареди!

Почти от упор, двата кораба се биеха упорито като борци, които не знаят кога да спрат. Вече ставаше тъмно, но се намираха толкова наблизо, че артилеристите можеха да се прицелят на светлината от пламъците.

Ожесточените изстрели от „Сокол“ намаляха. Американците унищожаваха оръдията му едно след друго. А когато от арабския кораб не стреляха почти цяла минута, Стюарт даде заповед да се приближат още повече.

— Готови за абордаж!

Моряците грабнаха канджите, заподаваха си копия, брадви и саби. Хенри провери затъкнатите в пояса му пистолети и извади сабята си.

„Сирена“ се понесе към „Сокол“ като разярен бик и когато доближи на четири-пет метра, моряците метнаха канджите. Двата корпуса се удариха и Хенри скочи на другия кораб.

В мига, когато краката му докоснаха палубата, серия свирепи експлозии разлюля пиратския кораб. Оръдията му въобще не бяха унищожени — арабите се бяха престорили на невъоръжени, за да примамят „Сирена“. Дванадесет оръдия пометоха мъжете до парапета на американската бригантина. Стюарт рязко отскочи настрани. Моряците започнаха да секат въжетата в отчаян опит да се освободят.

Хенри видя как избиват екипажа му и сърцето му се сви. Но нямаше време да скочи обратно на борда — корабът му вече се отдалечаваше от пиратския. Беше заклещен на „Сокол“. Изстрелите от мускетите на моряците свистяха над главата му.

Арабските артилеристи не го бяха забелязали. Единствената му надежда бе да се хвърли в морето и да се надява да е достатъчно добър плувец, за да стигне до далечния бряг. Започна да се промъква към парапета и почти бе стигнал, когато внезапно над него надвисна някаква фигура.

Хенри нападна инстинктивно — извади единия пистолет и стреля секунда преди рамото му да се удари в гърдите на врага.

Докато се прекатурваха през парапета Хенри зърна белите кичури в тъмната брада на мъжа. Сюлейман Ал Джама.

Паднаха в топлата вода. Хенри изскочи на повърхността. След миг изплува и Ал Джама, мъчеше се да си поеме дъх. Мяташе се някак странно. Хенри се вгледа и видя на бялата му роба тъмно петно. Куршумът бе ударил пиратския капитан в рамото и той не можеше да си движи ръката.

„Сокол“ вече бе на двайсетина метра от тях и отново влизаше в битка със „Сирена“.

Ал Джама едва успяваше да задържи главата си над водата. Не можеше да напълни дробовете си с въздух, а тежката роба го влачеше надолу. Хенри бе добър плувец, но бе очевидно, че арабинът не е. Главата му изчезна под повърхността за момент, после изскочи отново. Пиратът се давеше, но не извика за помощ.

Потъна отново, този път за по-дълго, а когато се издигна, едва успя да задържи устата си над водата. Хенри изрита пълните си с вода ботуши и сряза с кинжала си робата на Ал Джама. Дрехата заплава по водата, но бе ясно, че Ал Джама няма да издържи и без нея.

Брегът се намираше на поне три мили и Хенри не бе сигурен, че ще успее да се добере до него сам, камо ли да влачи пирата, но животът на Сюлейман Ал Джама бе в ръцете му и той трябваше да направи всичко възможно, за да го спаси.

Протегна ръка към голите гърди на Ал Джама. Капитанът се опита да го отблъсне.

— В мига, когато паднахме от кораба, ти спря да си ми враг, но се кълна в Господ, че ако се бориш с мен, ще те оставя да се удавиш — каза Хенри.

— Бих предпочел да се удавя — отвърна Сюлейман със силен акцент.

— Е, както искаш — отвърна Хенри, извади втория пистолет и фрасна с дръжката пирата по слепоочието.

После хвана изпадналия в безсъзнание мъж под мишницата с едната си ръка и заплува към брега.

Вашингтон, окръг Колумбия

Свети Джулиан Пърлмутър размърда огромното си тяло, заело почти цялата задна седалка на ролс-ройса от 1955 година, модел „Сребърна зора“, взе фината чаша с шампанско от сгъваемата масичка пред себе си, отпи малка глътка и продължи да чете. До шампанското и ордьоврите бяха подредени копия от писма, изпратени на адмирал Чарлз Стюарт по време на невероятната му кариера. Стюарт бе служил на всеки президент от Джон Адамс до Ейбрахам Линкълн и бе получил повече награди от всеки друг офицер в американската история. Оригиналните писма бяха прибрани на безопасно място в багажника на ролс-ройса.

Пърлмутър, най-прочутият военноморски историк на света, се възмущаваше от факта, че някой простак бе подложил писмата на щетите на копирна машина — светлината кара хартията и мастилото да избелеят, — но пък нямаше нищо против да се възползва от гафа, затова започна да чете веднага щом се настани в колата в Чери Хил, Ню Джърси.