Клайв Къслър - Корсар

Стигнаха до стълбата и Хенри викна:

— Бързо! Бързо, по дяволите, или всички ще умрем тук!

Остана последен, след трътлестия Джаксън. Огнена река се понесе към тях по коридора. Хенри подпря с рамо задника на старшината и затика с всичка сила. Изскочиха от отвора и се търколиха настрани. Вулканичен изблик пламъци избухна от трюма и таванът зловещо запука.

Намираха се в море от огън. Стените, палубата и таванът горяха и димът бе толкова гъст, че не се виждаше нищо. Опипом намериха следващата стълба и изскочиха на оръдейната палуба. За първи път от пет минути успяха да напълнят дробовете си с чист въздух, без да се закашлят.

Експлозия разтърси „Филаделфия“ и събори Хенри върху Джаксън.

— Да вървим!

Измъкнаха се през един от отворите за оръдията. Моряците от „Безстрашен“ заудряха Хенри по гърба и той си помисли, че го поздравяват за добре свършената работа, но те всъщност гасяха пламъците по ризата му.

Стивън Дикейтър стоеше с крак на фалшборда.

— Капитане — извика Лафайет, — долните палуби са чисти.

— Много добре, лейтенант.

Дикейтър изчака хората му да се спуснат по въжета до палубата на „Безстрашен“, после се присъедини към тях.

„Филаделфия“ бе обгърната от пламъци. Скоро горещината щеше да взриви барута в оръдията, осем от които на практика опираха в „Безстрашен“.

Развързаха предното въже лесно, но задното се заинати. Хенри бутна моряците настрани и извади сабята си. Въжето бе дебело почти три сантиметра, но острието, макар и затъпено от битката, го преряза с един удар.

Нямаше достатъчно вятър за платната на „Безстрашен“, а кливерът му се намираше прекалено близо до горящия кораб. Моряците опитаха да оттласнат плаващата клада с гребла, но бушуващият пожар сякаш ги всмукваше обратно.

Парчета от горящите платна на фрегатата падаха по палубата на „Безстрашен“ като конфети.

Косата на един от моряците се подпали.

— Хенри — изрева Дикейтър, — спусни лодката и ни изтегли напред.

— Ясно, капитане.

Хенри, Джаксън и четирима моряци спуснаха лодката, вързаха въже за носа на „Безстрашен“ и загребаха. Въжето се опъна и те налегнаха здраво на греблата. Когато вадеха греблата от водата за поредното загребване, половината разстояние, което бяха изминали, се изгубваше.

— Давайте, кучи синове! — извика Хенри. — Давайте!

И го направиха. Влачеха упорито шестдесет и четири тонния кеч, за да го отдалечат от пожара. Прешлените им пукаха от усилие, вените по вратовете им се издуха. Накрая издърпаха кеча достатъчно далеч от „Филаделфия“ и дадоха възможност на Дикейтър да вдигне платна.

Внезапно високо на стената на замъка проблесна светлина. Миг по-късно се чу зловещият рев на оръдие. Гюлето падна отвъд кеча и лодката, но бе последвано от десетки други. Водата закипя и от изстрелите на пушките на пазачите, които тичаха по вълнолома.

Моряците гребяха с всички сили. Зад тях и последните платна на „Филаделфия“ лумнаха в пламъци.

Около тях свистяха куршуми. Едно гюле мина през горното платно на кораба, но това бе единственото попадение. Пушките заглъхнаха бързо, а след малко излязоха и от обсега на оръдията на пашата. Изтощените мъже се отпуснаха един върху друг и избухнаха в смях и песни. Зад тях стените на крепостта бяха осветени от пламъците на горящия кораб.

— Добра работа, приятелю — каза Дикейтър, щом качиха лодката на борда.

Прекалено изтощеният Хенри едва събра сили да изкозирува.

Внезапно всички погледи се насочиха към пристанището — горящите мачти на „Филаделфия“ се сринаха върху палубата в експлозия от искри. После, като прощален салют, оръдията й изгърмяха и пратиха няколко гюлета към стените на замъка.

Мъжете зареваха доволно от последното действие на обречения кораб срещу берберските пирати.

— А сега какво, капитане? — попита Лафайет.

Дикейтър се вторачи в морето.

— Това няма да приключи тази вечер. Разпознах един от корсарските кораби в пристанището. На Сюлейман Ал Джама е. Нарича се „Сакр“, което означава „сокол“. Обзалагам се, че вече се подготвя да тръгне по петите ни. Пашата няма да отмъсти на пленените ни моряци за това, което направихме, тъй като те са прекалено ценни за него. Но Ал Джама ще иска отмъщение.

— Той е бил свят човек навремето, нали?

— Допреди няколко години — потвърди Дикейтър. — Беше онова, което мюсюлманите наричат „имам“. Нещо като свещеник. Но омразата му към християните била толкова силна, че духовенството му се сторило недостатъчно. Затова поел на война срещу всички кораби, на чиито мачти не се вее мюсюлманско знаме.