Клайв Къслър - Корсар

Когато слънцето започна да залязва и идващият откъм брега вятър затихна, разстоянието между корабите намаля значително.

— Ще го пипнем след час — каза Стюарт.

Разчетите стояха в готовност до оръдията. Гюлетата и барутните заряди бяха подготвени, но само по няколко в сандък в случай, че оръдието бъде уцелено. Барутните маймунки — момчета на по десетина години — бяха готови да тичат до муниционния склад и да носят още. До такелажа стояха матроси, готови да променят платната според битката. Двама опитни стрелци се бяха качили на бойните вишки на фокмачтата и главната мачта. Бяха братя от Апалачия и макар никой от екипажа да не им разбираше, когато си говореха, и двамата можеха да заредят и стрелят четири пъти в минута и да уцелят мишената и с четирите изстрела.

Две бели облачета внезапно скриха кърмата на „Сокол“ и след малко се чуха гърмежите на оръдията. Едното гюле падна На петдесетина метра от кърмата на „Безстрашен“, другото отлетя надалеч.

Стюарт и Лафайет се спогледаха. Хенри изрази тревогата им на глас.

— Кърмовите му оръдия са далекобойни. Поне два пъти повече от нашия обсег.

— Господин Джаксън, завъртете на десет градуса — нареди Стюарт, за да заблуди артилеристите на „Сокол“. — Изпълнявайте същата заповед при всеки изстрел. Завъртете към мястото, където падат най-близките гюлета.

— А какви са заповедите, ако ни уцелят? — не можа да се сдържи боцманът.

Стюарт можеше да го накаже заради подобен нагъл коментар, но вместо това каза:

— Лишаваш се от еднодневна заплата, но да се надяваме, че ще си я запазиш.

Вятърът край брега внезапно замря. Големите триъгълни платна на „Сокол“ се отпуснаха безпомощно, но платната на „Безстрашен“ си останаха издути. Приближиха се към кърмата на пиратския кораб под ъгъл, за да избегнат оръдията му. На сто и петдесет метра три от оръдията на „Сокол“ избумтяха и димът им скри корсарския кораб. Две гюлета минаха високо, а третото удари корпуса на „Сирена“, но не го проби.

Стюарт скъсяваше разстоянието, с което увеличаваше възможността да улучи. Още не бяха под прицела на другите оръдия, така че той изчака арабския екипаж да почне да презарежда и заповяда:

— Стреляйте!

Четирите каронади изгърмяха едновременно и тътенът им накара Хенри да се почувства като сритан в гърдите. Носът на кораба потъна в дим, който закри „Безстрашен“ и му позволи да нападне. Моряците на вишките прострелваха пиратите по палубата на „Сокол“ с мускетите си.

Още две оръдия изреваха, преди някой да види дали първите изстрели са успешни. „Сокол“ отговори с ожесточена стрелба. Едно гюле удари каронада със запален фитил и я събори в мига, когато тя стреля. Гюлето й уцели съседния оръдеен екип, уби двама моряци и обезобрази трети. Торбите с барут се подпалиха. Друг изстрел на пиратите уцели главната мачта на „Безстрашен“, но не я събори.

— Господин Джаксън — надвика Стюарт шума на битката, — свалете част от платната на главната мачта, преди да я изгубим. Господин Лафайет, поемете командата на носа. Угасете огъня и оправете каронадите.

— Слушам! — Хенри изкозирува и се втурна към носа.

Хвърли поглед към пожара, който бушуваше на берберския кораб. „Безстрашен“ отвръщаше на пиратския огън умело. Лафайет видя на „Сокол“ един мъж, който крещеше заповеди, но не паникьосано, а спокойно, сякаш омаловажаваше положението. Бе облечен в чиста бяла роба и имаше тъмна брада с две бели линии, които се спускаха от ъглите на устата. Носът му бе голям и толкова извит, че почти докосваше горната му устна.

Сюлейман Ал Джама сигурно усети погледа му, защото избра точно този момент да обърне очи към американския кораб. Дори от сто метра Хенри усети дивата омраза, която се излъчваше от тези очи. Нов оръдеен гърмеж скри пиратския капитан за миг. Хенри се наведе бързо и гюлето разцепи парапета зад него. Когато младият мъж отново вдигна глава, Ал Джама все така бе вторачен в него.

Хенри отмести очи.

Изтича до носа и бързо организира мъжете да загасят пламъците. Ударената каронада бе унищожена, но оръдието до нея бе в добро състояние и Хенри се зае лично с него — младият артилерист, който бе отговарял за стрелбата, бе зловещо обгорен.

Лафайет прицели зареденото оръдие и докосна фитила с клечка кибрит. Оръдието изгърмя и се плъзна назад по релсите. Разчетът веднага почна да почиства дулото. Гюлето бе уцелило един от оръдейните портове и през дупката Хенри видя падналите на палубата пирати.