Клайв Къслър - Корсар

Хенри не се впечатли. Страхът, който бе очаквал да го парализира, се превърна в студен гняв.

Остави арабина да се приближи и когато той замахна с ятагана със сила, която би го прерязала на две, пристъпи спокойно напред и заби острието на сабята в гърдите му. Устремът от нападението на пирата прокара стоманата през ребрата и гърба му и тежкият ятаган изтропа на палубата. Арабинът залитна към Лафайет и той го оттласна с коляно и издърпа острието от гърдите му. Завъртя се, забелязал неясна сянка, и избягна сабята, насочена към рамото му. Атакува и прободе плат, кожа и мускули. Ъгълът не бе достатъчно добър, за да убие пирата, но струята кръв, която бликна от раната, го увери, че противникът му е извън играта.

Палубата приличаше на сцена от ада. Тъмни фигури се колеха и сечаха ожесточено. Трясъкът от стомана върху стомана бе изпъстрен с болезнени викове, когато острието потънеше в плът. Миришеше на барут и кръв.

Хенри се хвърли в мелето. С ниския си таван оръдейната палуба не бе идеална за битка е копия и саби, но американците се бореха свирепо. Един падна, ударен в гърба. Пиратът, който го бе повлякъл, се извишаваше над всички, чалмата му почти опираше подпорните греди. Той завъртя ятагана си към Лафайет и когато той парира, ръката му изтръпна от силата на удара. Арабинът замахва отново и Хенри едва събра сили да вдигне сабята си и да отклони ятагана.

Препъна се назад, а арабинът се възползва от предимството си и размаха свирепо ятагана, като принуди Хенри да отстъпва все повече.

Дикейтър бе категоричен, че нападението трябва да е колкото се може по-безшумно заради огромната пиратска армада, закотвена в пристанището. Но тъй като силите бързо го напускаха, Лафайет нямаше друг избор, освен да извади пистолета от пояса си. Натисна спусъка почти без да се цели. Петдесет и осемкалибровият куршум се заби в гърдите на пирата.

Изстрелът би съборил нормален човек на пода, но великанът продължи да напада. Хенри разполагаше само със секунда да вдигне сабята си. Успя да отбегне удара, но зашеметяващата му сила го просна на палубата и той падна върху едно от оръдията. Заповедите на Дикейтър за тишина все още звучаха в ушите му, но Хенри извади запалената лампа от пояса си и поднесе пламъчето към оръдието. Усети мириса на барут, макар да не можеше да чуе съскането на фитила. Задържа тялото си между оръдието и пирата, уверен, че годините опит ще му позволят да прецени момента безпогрешно.

Пиратът сигурно реши, че врагът му се е предал и просто чака неизбежното, така че вдигна ятагана високо над главата си с две ръце. В същия миг обаче американецът отскочи настрани и оръдието изгърмя.

Затворът удари арабина право в слабините, размаза таза му и бедрените кости и той се свлече на палубата, препънат на две.

Хенри надникна навън. Десеткилограмовото гюле бе ударило крепостта и от дупката се сипеше лавина от камъни.

— Две цели с един изстрел. Не е лошо, никак не е лошо — ухили се едрият боцман Джон Джаксън.

— Ако капитан Дикейтър попита, един от тези негодници е стрелял, нали?

— И аз това видях, господин Лафайет.

Гърмежът на оръдието подейства като знак за начало на надбягване. Арабите се отказаха от защитата и почнаха да скачат в спокойните води на пристанището. Онези, които се катереха по стълбите към главната палуба, несъмнено щяха да се натъкнат на Дикейтър и хората му.

— Да действаме.

Затичаха към десния борд, където ги очакваше екипажът на „Безстрашен“, готов да започне да подава възпламенителни материали на атакуващата група. Следван от Джаксън и шестима моряци, натоварени с бъчонки барут, Лафайет слезе по стълбата и мина покрай каютите на екипажа. Няколко хамака все още висяха от гредите, но всичко друго бе откраднато. Спуснаха се още по-долу, на третата палуба, и влязоха в един от трюмовете. И тук повечето неща бяха откраднати, но имаше достатъчно вехтории, за да подпалят фрегатата.

Работеха бързо. Хенри сочеше къде да разположат фитилите, а после ги запалваше с лампата. Пламъците се разгоряха много по-бързо, отколкото бяха очаквали, и трюмът се изпълни с гъст дим. Всички забързаха нагоре, като държаха ръкави пред устата си, за да могат да дишат. Таванът над тях внезапно избухна в пламъци с тътен като от оръдие. Джон Джаксън падна и една падаща греда щеше да го премаже, но Хенри го сграбчи за краката и го извлече встрани. Помогна му да се надигне и двамата се втурнаха напред, следвани от групата. Налагаше им се да отскачат настрани, тъй като отгоре продължаваха да падат парчета горящо дърво.