Клайв Къслър - Корсар

И макар на борда на „Сирена“ положението да бе достатъчно лошо, офицер Лафайет дори не можеше да си представи срещу какво е изправен „Безстрашен“ по време на бурята. Кечът „Безстрашен“ бе не само по-малък от неговия кораб, едва шестдесет и четири тона, но до миналата Коледа бе кораб за роби и се казваше „Матико“. После бе пленен от „Конституция“ и когато провериха трюмовете му, американците откриха четиридесет и двама оковани с вериги негри, предназначени за подарък на султана на Истанбул от пашата на Триполи.

Никакво количество сапун и вода не можеше да заличи вонята на човешкото нещастие.

На дванадесети февруари бурята най-после утихна, но чак на петнадесети двата кораба се срещнаха в морето и се отправиха обратно към Триполи. Привечер капитан Стивън Дикейтър, командирът на ескадрата, свика събрание на борда на малкия дързък „Безстрашен“. Хенри Лафайет, придружен от осем въоръжени моряци, отплава с лодка, за да се присъедини към него.

— Значи изчакваш бурята на спокойствие и сега идваш да търсиш слава, а? — подкачи го Дикейтър.

Дикейтър беше широкоплещест хубавец с гъста тъмна коса и запленяващи кафяви очи, сякаш роден за командир.

— Не бих пропуснал славата за нищо на света, сър — отвърна Лафайет.

Макар да имаха еднакъв чин, да бяха на една възраст и приятели от млади моряци, Лафайет се отнасяше към Дикейтър като към командир.

Хенри беше висок колкото Дикейтър, но имаше по-слабата и жилава фигура на майстор фехтовач. Очите му бяха толкова тъмни, че изглеждаха черни, а с арабските дрехи, които бе облякъл за дегизировка, изглеждаше впечатляващ като легендарния пират, срещу когото се надяваха да се изправят някой ден, Сюлейман Ал Джама. Роден в Квебек, Лафайет бе заминал за Вермонт веднага щом навърши шестнадесет, тъй като искаше да участва в американската демокрация. Вече говореше приличен английски, затова промени малкото си име от Анри на Хенри и стана американски поданик. Записа се във военната флота след десетгодишна работа по шхуните, които пренасяха дървен материал по езеро Шамплейн.

На малкия кеч бяха натъпкани осемдесет души, като неколцина носеха дегизировка. Останалите трябваше да се крият зад парапета и в трюма, докато „Безстрашен“ мине покрай каменния вълнолом и навлезе в главното пристанище на Триполи.

— Хенри, запознай се със Салвадор Каталано. Той ще ни води, когато приближим пристанището.

Каталано беше набит и мургав, с огромна брада, която се разстилаше по гърдите му. Главата му бе покрита с мърлява чалма, а в пояса му бе пъхнат крив нож с червен камък на дръжката.

— Не е доброволец, нали? — попита Лафайет.

— Струваше ни царска сума — отвърна Дикейтър.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Каталано — каза Хенри и стисна мазната ръка на малтиеца. — И от името на екипажа на „Сирена“ искам да ви благодаря за смелата служба.

Каталано се ухили.

— Пиратите на пашата са нападали корабите ми толкова пъти, че това ми се струва подходящо отмъщение.

— Радвам се, че сте с нас — отговори Лафайет разсеяно. Вниманието му вече бе съсредоточено върху новия му временен дом.

Двете мачти на „Безстрашен“ бяха здрави, но платната му бяха вкоравени от морска сол и кърпени. Палубата бе изтъркана със сапун, но от дъбовите греди се носеше гадна миризма. Очите на Хенри се насълзиха от вонята.

Корабът бе въоръжен само с четири малки каронади, вид морски оръдия, които се плъзгаха на монтирани на палубата релси. Мъжете от бойната група лежаха на палубата, всеки с мускет и сабя до него. Личеше им, че са изтощени от петдневната буря.

Хенри се ухили на Дикейтър.

— Страхотна група имате, сър.

— Да, ама си е моята. А доколкото знам, господин Лафайет, никой още не ви е наричал „капитан“ през всичките ви години служба.

— Вярно е — засмя се Хенри и отдаде чест, сър.

Дикейтър и Лафайет загледаха пред месинговия телескоп как крепостният град бавно се появява от огромната дива пустиня. По високата защитна стена и бойниците на замъка имаше повече от сто и петдесет оръдия. Оттатък вълнолома едва се виждаха върховете на трите мачти на „Филаделфия“.

— Какво мислиш? — попита Дикейтър.

Стояха рамо до рамо зад малтийския лоцман. Хенри огледа платната на „Безстрашен“ и бялата следа зад малкия кораб. Скоростта им бе около четири възела.

— Мисля, че ако не намалим скоростта, ще влезем в пристанището много преди залез-слънце.

— Да наредя ли да смъкнат марсела и да свият кливера, капитане? — попита Салвадор Каталано.