Клайв Къслър - Корсар

— Това е най-доброто, което можем да направим. Луната ще е достатъчно ярка.

Сенките се удължиха, сляха се и накрая последните слънчеви лъчи се скриха зад западния хоризонт. Кечът влезе в залива на Триполи и започна да се приближава към заплашителните стени на берберския град. Изгряващият полумесец хвърли призрачни сенки по камъните на крепостта и замъка на пашата. Черните оръдейни бойници изглеждаха зловещи. Над стената се издигаше високо минаре, откъдето моряците на „Безстрашен“ бяха чули зова за молитва преди залез.

„Филаделфия“ бе закотвена точно под замъка. Изглеждаше в добро състояние. Изхвърлените й оръдия бяха качени на борда.

При вида й Хенри Лафайет бе обзет от противоречиви чувства. Развълнува се от красивите очертания и внушителните размери на кораба, но в същото време закипя от гняв при мисълта, че над кърмата му виси знамето на Триполи и триста и седем членният екипаж е в занданите на пашата. Ужасно му се искаше Дикейтър да нареди на хората си да нападнат замъка и да освободят заложниците, но знаеше, че няма да чуе подобна заповед. Командир Пребъл, началникът на цялата средиземноморска ескадра, бе заявил ясно, че няма да рискува берберските пирати да пленят още американци.

Десетки други кораби, търговски и пиратски, въоръжени с оръдия, бяха скупчени в пристанището. След двадесетия Лафайет спря да брои.

Ново чувство сви сърцето му. Страх.

Ако нещата не минеха по плана, „Безстрашен“ никога нямаше да се измъкне от пристанището, а всички на борда щяха да загинат или още по-лошо — да станат затворници, роби.

Устата му внезапно пресъхна. Безкрайните часове, прекарани в тренировки със сабята, му се сториха крайно недостатъчни. Двата петдесет и осемкалиброви пистолета, пъхнати в пояса му, изглеждаха миниатюрни. После Хенри погледна моряците, които се криеха зад парапета. Въоръжени с брадви, копия, саби и кинжали, те имаха не по-малко кръвожаден вид от арабските пирати. Бяха най-чудесните мъже на света, всичките доброволци, и той знаеше, че ще свършат работата. Между тях сновеше старши матрос, за да се увери, че водачите на групите са запалили лампите и фитилите са готови.

Лафайет отново насочи поглед към „Филаделфия“. Вече бяха достатъчно близо, за да видят тримата въоръжени с ятагани часовои до парапета. Но вятърът бе толкова слаб, че минаха още два часа, преди да стигнат до нея.

Каталано извика на арабски:

— Здравейте!

— Какво искаш? — извика в отговор един от тях.

— Аз съм Салвадор Каталано — отговори малтиецът, придържаше се към разработения от Дикейтър и Лафайет сценарий. — Това е „Матико“. Дойдохме да купим добитък за британската база в Малта, но ни застигна страшна буря. Откъсна ни котвата и затова не можем да закотвим. Може ли да се вържем за чудесния ви кораб за тази нощ? На сутринта ще пратя лодка до брега.

— Това е — прошепна Дикейтър на Хенри. — Ако не се хванат, ще си имаме неприятности.

— Ще се хванат. Погледни с техните очи. Би ли се уплашил от този малък кеч?

— Не. Вероятно не.

Капитанът на стражата се почеса по брадата, огледа „Безстрашен“ и извика:

— Можете да се вържете, но трябва да напуснете по изгрев.

— Благодаря. В сърцето на Аллах има специално място за теб — отговори Каталано, после мина на английски и прошепна на двамата офицери: — Съгласиха се.

Лекият ветрец ги приближаваше все повече до „Филаделфия“. Оръдията на голямата фрегата бяха подготвени за бой. Стори му се, че колкото повече се приближават, толкова по-големи стават дулата. Ако пиратите ги разкриеха, оръдията щяха да направят малкия кеч на трески и да разкъсат на парчета осемдесетте души на борда.

Пиратите до парапета бяха на пет метра над палубата на „Безстрашен“. Замърмориха, когато различиха очертанията на моряците, скрити зад парапета на кеча, и започнаха да ги сочат.

Три метра все още деляха двата кораба, когато един от пиратите извика:

— Американци!

— Нападайте! — извика Каталано.

— Млъкни. Хората ми се подчиняват само на заповедта на командира си — отвърна Дикейтър спокойно.

Над тях берберските пирати вадеха сабите си, един сваляше от рамото си къса широкоцевна пушка.

Двата корпуса се удариха, един в друг и Дикейтър извика:

— Напред!

Хенри Лафайет докосна библията, която винаги носеше със себе си, скочи към една открита бойница и хвана с едната си ръка дървения парапет, а с другата стисна здраво топлото бронзово оръдие. Провря се в процепа между оръдието и кораба, изправи се и извади сабята. На светлината на висящата от ниския таван лампа видя как двама пирати се оттеглят от другата бойница: моряците от „Безстрашен“ вече се катереха на борда. Един от пиратите се обърна, видя го, вдигна ятагана си, изкрещя и се хвърли напред — подходяща техника, когато нападаш невъоръжени и необучени търговски моряци.