Клайв Къслър - Корсар

— Чух, че не взимал пленници.

— И аз чух същото. Пашата надали е много доволен от това, тъй като получава откуп за заложниците, но не може да въздейства върху Ал Джама. Сключил е сделка с дявола, когато е позволил на Ал Джама да хвърля котва в Триполи. Освен това чух, че имало много доброволци, когато планирал нападенията си. Хората му са готови на самоубийство, за да докажат верността си към него. Берберските пирати гледат на пиратството като на професия, начин да си изкарат прехраната. И правят това от поколения. Преди малко видя как повечето араби избягаха от „Филаделфия“, когато стъпихме на борда. Не бяха готови да умрат в битка, която не могат да спечелят. Но последователите на Ал Джама са абсолютно различни. За тях това е свят призив. Дори имат дума за него — „джихад“. Ще се бият до смърт, ако това означава, че могат да отнесат още някой неверник в гроба заедно със себе си.

Хенри си спомни огромния пират, който го бе нападнал свирепо и упорито бе продължил битката дори след като бе прострелян. Зачуди се дали е бил от последователите на Ал Джама. Не бе успял да види погледа му, но бе усетил лудостта му и откачената му идея, че убийството на американец е по-важно от предотвратяването на опожаряването на „Филаделфия“.

— Защо ни мразят? — попита той.

Дикейтър го изгледа учудено.

— Лейтенант Лафайет, никога в живота си не съм чувал по-неуместен въпрос. Но ще ти кажа какво мисля. Мразят ни, защото съществуваме. Мразят ни, защото сме различни от тях. Но най-важното: мразят ни, защото смятат, че имат право да ни мразят.

Хенри се опита да осмисли отговора на Дикейтър, но подобно верую бе толкова странно за него, че не можеше да го схване. Тази вечер бе убил човек, но не го мразеше. Просто си вършеше работата. Не беше лично и не разбираше как може да е лично за някого.

— Какви са заповедите ви, капитане? — попита той накрая.

— „Безстрашен“ не е равностоен на „Сокол“, особено когато е претъпкан, както сме сега. Ще се съберем със „Сирена“, както планирахме, но вместо да се върнем в Малта в конвой, искам ти и „Сирена“ да останете в тукашните морета и да покажете на Сюлейман Ал Джама, че американската флота не се страхува от него и пасмината му. Кажи на капитан Стюарт, че няма право да се провали.

Хенри не можа да сдържи усмивката си. За две години бяха имали съвсем малко приключения, ако не се броеше пленяването на „Безстрашен“ и опожаряването на „Филаделфия“. Мисълта да се изправи срещу пиратите го развълнува.

— Ако успеем да го заловим или убием — каза той, — това ще направи чудеса за духа ни.

— И значително ще отслаби техния.

Час след зазоряване вахтеният на мачтата на „Сирена“ извика:

— Кораб! Пет градуса дясно на борд!

Хенри Лафайет и лейтенант Чарлз Стюарт, капитанът на кораба, очакваха този вик от часове.

— Крайно време беше — изсумтя Стюарт.

Двадесет и пет годишният Стюарт бе получил назначението си месец преди флотът да бъде официално създаден от Конгреса. Беше израснал със Стивън Дикейтър и също като него бе изгряваща звезда. На кораба се носеше слух, че ще бъде повишен в капитан, преди флотът да се върне в Съединените щати. Беше слаб, с тясно лице и хлътнали раздалечени очи. Държеше на дисциплината, но бе справедлив и хората, които служеха на кораба му, се смятаха за късметлии.

Пясъкът в часовника продължи да се стича още десетина минути, преди вахтеният да извика отново:

— Движи се успоредно на брега.

— Това копеле сигурно подозира, че сме тук — изсумтя Стюарт. — Опитва се да ни заобиколи и после да нападне „Безстрашен“. — Обърна се към Джаксън. — Вдигни всички платна.

Джаксън изрева командата на хората си и в идеално изпълнена хореография десетки платна разцъфнаха на вятъра. — Мачтите изпукаха от напрежение, когато двеста и четиридесет тонният кораб се понесе по Средиземно море.

Стюарт погледна бялата вълна, която се носеше зад дъбовия корпус. Скоростта им бе десет възела и в това време щяха да увеличат с още пет.

— Забелязаха ни — извика вахтеният. — Вдигат още платна.

— В тези води няма по-бърз кораб от нашия — каза Хенри.

— Да, но техният може да навлезе в два пъти по-плитки води от нас. Ако иска, може да остане близо до брега и извън обсега на оръдията ни.

— Когато говорих с капитан Дикейтър, останах с впечатлението, че Сюлейман Ал Джама не се страхува от битки.

— Мислиш ли, че ще се приближи към нас?

— Дикейтър смята така.

— Чудесно.

През следващите четиринадесет часа „Сирена“ упорито преследваше „Сокол“. С многобройните си платна американската бригантина бе с няколко възела по-бърза от кораба на Ал Джама, но арабският капитан познаваше тези води по-добре от всеки друг. От време на време примамваше „Сирена“ опасно близо до плитчините и я принуждаваше да се откаже от преследването в търсене на по-дълбоки води. Освен това „Сокол“ успяваше да хване по-силен вятър близо до брега, вятър, идващ от пустинята отвъд крайбрежните скали.