Клайв Къслър - Корсар

Телефонът в колата беше старомоден, от бакелит. Пърлмутър презираше мобилните телефони. Дебелият му пръст едва се побираше в дупките на шайбата, но успя да се справи.

— Ало? — отговори женски глас.

Джулиан бе набрал директната линия, за да избегне армията от секретари.

— Здрасти, Кристи, Свети Джулиан Пърлмутър съм.

— Свети Джулиан! — извика Кристи Валеро. — Не съм те чувала от векове. Как си?

Пърлмутър почеса огромното си шкембе.

— Зле. Напоследък отслабвам.

— Сигурна съм — засмя се тя. — Готвил ли си съблазнителния петел „Сен Жак“, откак измъкна рецептата на мама от мен?

Освен с богатите си познания по история и корабоплаване Пърлмутър бе прочут като легендарен гастроном и купонджия.

— Вече е част от редовния ми репертоар — увери я той. — Винаги когато ти се дояде, звънни ми и ще ти го сготвя.

— Ще се възползвам от поканата ти. Знаеш, че не мога да следвам по-сложни готварски инструкции от „Срежете найлона и пъхнете табличката в микровълновата“. Е, това светско обаждане ли е, или имаш нещо наум? Затрупана съм с работа. Конференцията е след няколко месеца, но Змеицата ни съсипва от бачкане.

— Не я наричай така — сгълча я той.

— Шегуваш ли се? Фиона всъщност много си пада по прякора си.

— Щом казваш.

— Е, какво има?

— Тъкмо се натъкнах на нещо крайно интересно и си помислих, че може да ви свърши работа.

И й преразказа прочетеното в писмото на Чарлз Стюарт до бившия му боцман.

След като свърши, Кристи Валеро имаше само един въпрос.

— Колко скоро можеш да си в кабинета ми?

— Хюго — каза Свети Джулиан веднага щом затвори, — промяна в плановете. Отиваме във Фоги Ботъм. Заместничката на държавния секретар, която отговаря за близкоизточните дела, иска да си побъбрим.

Близо до крайбрежието на Сомалия, четири месеца по-късно

Индийският океан приличаше на блестящ скъпоценен камък, идеално чист и син. Но на повърхността му имаше дефект под формата на сто и осемдесет метров товарен кораб. Той едва напредваше, макар от единствения му комин да излизаше огромно количество задушлив черен дим. Беше очевидно, че отдавна е трябвало да бъде бракуван.

Газеше толкова дълбоко, че бе принуден да мине по обиколен маршрут от Бомбай, за да избегне бурите, тъй като вълните щяха да залеят палубата. Левият му борд бе леко наклонен. Корпусът бе боядисан в отровнозелено с кръпки в други цветове. Шпигатите бяха покрити с ръжда. На страните му бяха заварени огромни метални плочи, за да облекчат структурните недостатъци.

Товарният кораб имаше три контейнера на предната палуба и два на кърмата. Трите крана, издигащи се над палубите, бяха силно ръждясали, а кабелите им — овехтели. Палубите бяха отрупани с пробити варели, счупени машини и боклуци. На местата, където парапетите бяха пречупени от ръждата, бяха окачени вериги.

За близките рибари, които го проучваха, корабът не изглеждаше обещаващ, но те не бяха в положение да пренебрегнат предоставената им възможност.

Сомалийският капитан беше жилав мъж с грубо лице, един от предните му зъби липсваше. Останалите около него бяха прогнили, а венците му — почернели. Той се посъветва с другите трима мъже на мостика, после взе микрофона на предавателя, натисна копчето и извика на английски:

— Ей, товарен кораб!

След миг от малката тонколона долетя глас:

— Да?

— Имаме нужда от лекар — отговори капитанът. — Четирима от мъжете ми са зле. Имате ли?

— Един от хората ни е бил лекар във флота. Какви са симптомите им?

— Какво е „симптоми“?

— От какво са болни? — попита радиооператорът на товарния кораб.

— Повръщат от няколко дни. Вероятно лоша храна.

— Добре. Мисля, че можем да ви помогнем. Приближете се до нас точно пред надстройката. Ще намалим, но няма да успеем да спрем напълно. Разбирате ли?

— Да, да, разбирам. Няма да спрете. Добре.

Капитанът се ухили и се обърна към другарите си на родния си език:

— Повярваха ми. Няма да спрат, вероятно защото двигателите няма да могат да се задвижат отново, но това не е проблем. Абди, поеми руля. Нагласи ни близо до надстройката и се движи с тяхната скорост.

— Да, Хаким.

— Да се качим на палубата — каза капитанът на другите двама.

Събраха се с четиримата мъже, които бяха седели в каютата под кабината на щурвала. Четиримата бяха наметнали мърляви одеяла и се бяха изгърбили, сякаш сковани от болезнени спазми.

Товарният кораб се издигаше високо над рибарското корабче, но парапетът му бе нисък и с качването нямаше да има проблеми. Моряците бяха окачили гуми от камион за буфери. Хаким преброи четирима. Единият, нисък азиатец, носеше униформена риза с черни еполети. Другият беше едър африканец или жител на Карибите.