Клайв Къслър - Корсар

— На какво ти прилича? Пленени сме от пирати.

— Тишина! — изрева Хаким.

Прегледа купчината паспорти, които бе взел от кабината на Куан, сравняваше снимките с хората, седнали около масата, докато не се увери, че всички са тук. Веднъж бе допуснал грешка да се довери на капитан за броя на екипажа му и се оказа, че има още двама — бяха пребили до смърт един от хората на Хаким и почти бяха успели да изпратят сигнал за тревога, преди да ги открият.

— Добре. Никой не се прави на герой — каза той, остави паспортите и се огледа.

Преценяваше страха чудесно и това, което видя, му хареса. Изпрати един от хората си на палубата, за да развърже рибарското корабче и да предаде на Абди веднага да потегли към базата им с новината, че са пленили товарния кораб, и почна високо:

— Казвам се Хаким и този кораб сега е мой. Ако изпълнявате заповедите ми, ще живеете. При опит за бягство ще бъдете застреляни и телата ви ще идат при акулите. Това са двете неща, които трябва да помните.

— Хората ми ще изпълняват всички заповеди — примирено каза Куан. — Ще направим всичко, което наредите. Искаме да видим семействата си отново.

— Много мъдро, капитане. С ваша помощ ще се свържа със собствениците на кораба, за да договорим освобождаването ви.

— Тия копелета не отпускат мангизи и за кофа боя — промърмори механикът на съседа си. — Силно се съмнявам, че ще платят, за да ни отърват кожите.

Двама от бандитите бяха отишли в кухнята да приберат всичко, което може да се използва като оръжие. Излязоха с ленен чувал, пълен с вилици, ножове и сатъри. Единият остана в трапезарията, а другият завлече чувала до коридора, откъдето вероятно щеше да го изхвърли зад борда.

— Тези типове знаят какво правят — прошепна Дуейн Мериуедър на радиооператора. — Бих се снабдил с нож при първата удобна възможност.

Пиратът, който стоеше зад него, стовари автомата си в тила му и Дуейн заби лице в масата. Кръв капеше от носа му, когато се надигна.

— Проговори отново и ще умреш — заплаши го Хаким. От тона му личеше, че това е последно предупреждение. — Виждам, че до трапезарията има баня и тоалетна, така че ще останете тук. Има само един изход и той ще бъде пазен непрекъснато.

Мина на сомалийски и каза на хората си:

— Да отидем да видим какъв товар карат.

Излязоха от трапезарията и вързаха вратата с дебела жица, усукана около бравата и парапета от другата страна на коридора. Хаким нареди на един от хората си да остане на пост, а той и останалите започнаха да претърсват кораба.

Като се имаха предвид огромните външни размери на кораба, вътрешните помещения бяха учудващо претъпкани, а трюмовете — много по-малки от очакваното. Десните бяха блокирани от редици контейнери, наблъскани толкова нагъсто, че дори най-кльощавият пират не можеше да се промъкне между тях. Щеше да им се наложи да изчакат да се върнат в пристанището и да разтоварят контейнерите, преди да разберат какво съдържат. Това обаче, което откриха в предните три трюма, направи съдържанието на контейнерите безинтересно. Сред сандъците с машинни части, произведени в Индия двигатели за коли и стоманени плочи намериха шест пикапа. Когато им монтираха картечници, пикапите бяха любимите оръжейни платформи в Африка. Имаше и един по-голям камион, но изглеждаше толкова вехт, че сигурно не вървеше. Корабът пренасяше и палети с пшеница в чували, надписани с името на световна благотворителна организация, но най-чудесната награда бяха стотиците варели амониев нитрат. Използвано основно като силен тор, това съединение, смесено с дизелово гориво, се превръщаше в мощен експлозив. В трюма имаше достатъчно, та Мохамед Диди да сравни целия Могадишу със земята, ако реши да го направи.

Хаким знаеше, че изгнанието на Диди в блатата няма да продължи вечно. Диктаторът непрестанно говореше за връщането си в столицата и за започването на последна битка със съперниците си. Огромното количество експлозиви определено щеше да му осигури надмощие. Хаким бе убеден, че след месец Диди ще е господар на цяла Сомалия. Също така бе убеден, че наградата му за превземането на товарния кораб ще е по-чудесна от всичко, което би могъл да си представи.

Прииска му се да не бе изпращал Абди напред толкова прибързано, но вече не можеше да направи нищо по въпроса. Малкото радио на рибарското корабче не можеше да улови нищо на повече от два-три километра и Абди със сигурност вече бе извън обсег.

Върна се на мостика, за да се наслади на кубинската пура, която бе гепил от кабинета на капитана. Слънцето залязваше и превръщаше океана в лист лъскав бронз. Хаким и хората му обаче не забелязваха красотата на здрача. Те съществуваха на грозно, жестоко ниво, където всичко се ценеше според това какво може да донесе. Някои биха казали, че подобни хора са продукт на съсипвана от войни страна и че просто не са имали възможност да надраснат бруталността на възпитанието си. Истината е, че по-голямата чарт от сомалийското население никога не бе хващала оръжие в ръка, а хората, които се присъединяваха към диктатори като Диди, го правеха просто защото се наслаждаваха на надмощието си над останалите.