Клайв Къслър - Корсар

Хаким се радваше на склонената в покорство глава на капитана на товарния кораб. Харесваше му страхът в очите на моряците. Беше видял снимката на капитана с жена му. Имаше силата да направи тази жена вдовица. За него нямаше по-велика тръпка.

Азис и Малик се качиха на мостика. Бяха се издокарали с нови дрехи от каютите на офицерите. Азис, само на двадесет и пет, но вече ветеран в отвличането на кораби, бе толкова слаб, че му се бе наложило да пробие нови дупки в колана, за да задържи джинсите на кръста си. Малик беше към четиридесетте и се беше сражавал на страната на Мохамед Диди срещу ООН и американците. Шрапнел от улична битка със съперническа банда бе унищожил дясната половина на лицето му — и бе съсипал и мозъка му. Говореше рядко, а когато отвореше уста, дрънкаше безсмислени дивотии. Но изпълняваше заповеди прилежно, а това бе всичко, което Хаким искаше от него.

— Доведете капитана. Искам да поговоря с него за компанията, която притежава кораба, и да разбера колко ще са готови да платят — нареди Хаким и се вгледа в очите на Азис. — И зарежи марихуаната.

Двамата пирати слязоха по стълбите към главната палуба. Слънцето бе залязло и вътрешността на кораба бе мрачна. Светеха само няколко лампи и таванът и стените бяха изпъстрени със сенки. Азис кимна на пазача да развърже металната жица. Двамата с Малик извадиха оръжията си и ги насочиха напред, когато вратата се отвори.

И тримата пирати се вцепениха.

Трапезарията беше празна.

Докато Малик и Азис влизаха в празната трапезария, на пазача му се стори, че нещо помръдва в коридора. Той се вторачи в тъмнината и вдигна автомата. Ако не беше толкова уплашен от неочакваното изчезване на екипажа, щеше спокойно да огледа, но всеки нерв в тялото му трепереше, сякаш го бе ударил ток, и той натисна спусъка и пусна див откос. Пламъчето от дулото на калашника показа, че коридорът е празен. Куршумите само олющиха още боя от мърлявите стени.

— Какво става? — викна Азис.

— Стори ми се, че видях някого — заекна пазачът.

Азис бързо взе решение.

— Малик, иди с него и претърсете палубата. Аз ще ида да кажа на Хаким.

Пиратският водач бе чул стрелбата и вече слизаше по стълбите откъм мостика. Държеше пистолета, както бе виждал да правят гангстерите по филмите — с протегната напред ръка и извъртял дулото настрани. Очите му блестяха от гняв.

— Кой стреля и защо?

— Трапезарията е празна и Ахмед си помисли, че е видял някого. С Малик в момента претърсват.

— Какво искаш да кажеш? Как така е празна?!

— Екипажът е изчезнал. Жицата си беше на вратата, а Ахмед беше буден, но по някакъв начин са изчезнали.

Вратата на трапезарията бе леко открехната и Хаким я изрита с всичка сила. Тя се удари в стената с трясък. Всичките двадесет и двама моряци си седяха около масите точно както ги бяха оставили. Израженията им бяха нервни и притеснени.

— Каква беше тази стрелба? — попита капитан Куан.

Хаким изгледа Азис с убийствен поглед.

— Плъх.

Сграбчи младия мъж за ръката, изблъска го навън, затръшна вратата и го шамароса два пъти.

— Глупак такъв! Толкова си друсан, че…

— Не, Хаким, заклевам се. И тримата видяхме…

— Спри! Ако отново те хвана да пушиш трева по време на някоя от операциите ми, ще те застрелям на място. Ясно ли е?

Азис сведе очи и не проговори. Хаким го стисна за брадичката и прикова очи в неговите.

— Ясно ли е? — повтори заплашително.

— Да, Хаким.

— Завържи вратата и намери Малик и Ахмед, преди пак да почнат да стрелят.

Азис изпълни заповедта, а Хаким остана пред вратата. Притисна ухо до нея, но не чу нищо през дебелия метал. Огледа празния коридор. Не забеляза нищо необикновено, но внезапно му се стори, че някой го наблюдава. Усещането изпрати по гърба му нервни тръпки. „Тия проклети тъпаци ще ме накарат да преследвам сенки“, помисли си ядосано.

Две палуби под трапезарията, в част на кораба, която пиратите дори не можеха да си представят, че съществува, Хуан Родригес Кабрило видя потръпването на сомалиеца и лека усмивка повдигна ъгълчетата на устата му.

— Бау! — каза той на образа на огромния плосък монитор, който заемаше голяма част от помещението, познато като Оперативния център.

Оперативният център беше мозъкът на кораба — зала с нисък таван, който проблясваше в синьо от светлината на многобройните монитори. Подът беше застлан с антистатична гума, а конзолите бяха изпълнени в тъмносиво и черно. Ефектът, както бе планирано, напомняше за по-тъмна версия на мостика на космическия кораб „Ентърпрайз“ от телевизионния сериал „Стар Трек“. Двете места точно пред главния екран бяха станциите на кормчията и оръжейника. Другите бяха за радио, радар, сонар, инженерство и контрол на щетите.