Клайв Къслър - Корсар

— Вие ли сте капитанът? — обърна се Хаким към офицера.

— Да. Капитан Куан.

— Благодаря ви за помощта. Хората ми са много болни, но трябва да останем в морето, за да ловим риба.

— Това е мое задължение — отвърна Куан. — Корабчето ви ще трябва да остане наблизо, докато лекуваме хората ви. На път сме към Суецкия канал и не можем да отбиваме от маршрута, за да ги закараме до брега.

— Няма проблеми — отговори Хаким с мазна усмивка и подаде въжето на африканеца, който го завърза за една подпора.

— Добре, да ги видим — каза Куан.

Хаким помогна на един от хората си да се качи на борда. Пролуката между двата кораба бе по-малко от тридесет сантиметра и в тези спокойни води нямаше шанс човек да се подхлъзне. Двамата пристъпиха напред по палубата и направиха място на другите двама по петите им.

Едва когато четвъртият скочи ловко на кораба, капитан Куан се разтревожи.

В същия миг четиримата отметнаха одеялата. Под тях бяха скрити калашници с отрязани наполовина приклади. Азис и Малик, другите двама от рибарското корабче, също измъкнаха автомати от един дървен сандък и се покатериха на борда.

— Пирати! — извика Куан, но получи приклад на автомат в корема и се свлече на колене.

Хаким извади пистолет. Останалите пирати избутаха екипажа на товарния кораб встрани от парапета, далеч от погледа на всеки, който може би стоеше на мостика над тях.

Сомалийският водач вдигна капитана за яката и притисна дулото на пистолета във врата му.

— Прави каквото ти казвам и никой няма да пострада.

В очите на Куан проблесна яростна искра, но той я прикри бързо и сомалиецът нея забеляза. Капитанът кимна послушно.

— Ще ни отведете в радиорубката — продължи Хаким. — Ще наредите на екипажа да се яви в столовата. Всички до един. Ако намерим някой да се мотае по кораба, ще го убием.

Хората на Хаким вече закопчаваха моряците с пластмасови белезници. Стегнаха чернокожия гигант с три чифта.

Докато Азис и Малик се занимаваха с екипажа, Куан поведе Хаким и четиримата „болни“ пирати към надстройката. Вътрешността на товарния кораб бе само няколко градуса по-хладна от външната температура — климатикът едва работеше. Коридорите изглеждаха така, сякаш не са почиствани откак корабът е пуснат в експлоатация. Линолеумът бе напукан и олющен, а по ъглите се виждаха огромни купчини прах.

Изкачиха се до мостика за по-малко от минута. Там, зад големия дървен рул, стоеше кормчия, а един офицер бе приведен над маса за карти, отрупана с чинии със залоена храна. Картата бе толкова вехта и избеляла, че може би показваше крайбрежието на Пангея. От натрупаната морска сол прозорците бяха почти непрозрачни.

— Как са рибарите? — попита офицерът, без да вдига очи.

Гласът му имаше странен британски акцент. Той вдигна глава, примигна стреснато и големите му невинни очи се ококориха. Четиримата пирати покриха цялата рубка с автоматите си.

— Без героизъм — каза Куан. — Обещаха да не наранят никого, ако изпълняваме заповедите им. Осигурете ми канал към целия кораб, господин Мериуедър.

— Слушам, капитане.

Младият офицер натисна бутона на интеркома и подаде микрофона на капитана си.

Хаким натисна пистолета по-силно във врата на Куан.

— Ако отправиш предупреждение, ще те убия, а хората ми ще изколят екипажа ти.

— Имаш думата ми — отвърна Куан бързо, после вдигна микрофона и гласът му отекна от тонколоните, разположени из целия кораб. — Говори капитанът. Всички членове на екипажа да се отправят към трапезарията незабавно. Провеждаме спешно задължително събрание. Вахтените също.

— Достатъчно — излая Хаким и грабна микрофона. — Абдул, поеми руля — нареди той на подчинения си, после размаха пистолета към Мериуедър и кормчията. — Вие двамата, застанете до капитана.

— Не можеш да оставиш на руля само един човек — възрази Куан.

— Това не е първият кораб, който отвличаме.

— Да, предполагам, че не е.

Останалата без истинско правителство Сомалия се управляваше от съперничещи си военни диктатори, някои от които се бяха заели с пиратство, за да финансират войските си. Водите на тази африканска страна бяха от най-опасните на света. Почти ежедневно биваха нападани различни кораби и макар че Съединените щати и другите нации поддържаха военноморско присъствие в района, морето просто бе прекалено голямо, за да защитят всеки кораб, който минаваше оттук. Пиратите обикновено използваха бързи моторници и обираха пари и ценни предмети, но кражбите непрестанно нарастваха. Сега отвличаха цели кораби, продаваха товарите им на черния пазар, а екипажите задържаха за откуп, ако не ги избиеха веднага.