Клайв Къслър - Корсар

Със свирепостта на нападенията нарасна и размерът на атакуваните кораби. В началото мишени бяха само малки крайбрежни кораби, но сега пиратите нападаха танкери и огромни товарни кораби. Веднъж дори бяха обстрелвали пътнически параход в продължение на петнадесет минути. Напоследък нов диктатор бе започнал да се освобождава от съперниците си и да обединява пиратите по северното крайбрежие, твърдо решил да ги направи лоялни само на себе си.

Името му беше Мохамед Диди. Беше участвал във войните в столицата Могадишу по време на хаоса през деветдесетте, когато ООН се опитваше да сложи край на свирепия глад в измъчената от суша страна. Беше си създал репутация, обирайки камиони с храна и запаси, и я бе затвърдил по време на Блек Хок Даун 1 1 Съвместна операция на Съединените щати и ООН на 3 и 4 октомври 1993 година, наречена Първата битка за Могадишу — Б.пр. — тогава бе водил нападението срещу, американския пост и бе унищожил военен джип с гранатомет, бе извлякъл труповете от горящата кола и ги бе насякъл на парчета с мачете.

След злощастното оттегляне на американския флот Диди продължи да засилва позициите си и се превърна в един от няколкото диктатори, контролиращи страната. През 1998 година бе свързан с Ал Кайда и взривяването на американските посолства в Кения и Танзания. Бе осигурил на арабските терористи безопасен рай през седмиците преди нападенията и им бе дал няколко от хората си да действат като наблюдатели. Диди имаше присъда от Международния съд в Хага, за главата му бе обявена половин милион долара награда и той знаеше, че е само въпрос на време, преди някой от съперниците му да се опита да прибере тези пари. Така че изнесе дейността си от Могадишу и я поднови в крайбрежните блата на петстотин километра на север.

Преди пристигането му повечето жертви на пиратство биваха незабавно освобождавани. Диди обаче започна да иска откуп за пленниците си. И ако преговорите се влачеха или противната страна не искаше да изпълни условията му, екипажите на отвлечените кораби биваха убивани жестоко. Носеше се слух, че Диди носи огърлица от златни зъби, изтръгнати от хората, които е убил лично.

Завзелите вехтия, товарен кораб пирати се бяха заклели във вярност точно на Диди.

Хаким и един от хората му тръгнаха с капитан Куан към кабинета му, а другите пирати подкараха двамата от мостика към трапезарията.

Кабинетът на Куан бе разположен до каютата му, на палубата под лоцманската кабина. Беше спартански обзаведен, но чист. По голите метални стени висяха няколко кичозни кадифени плакета с клоуни. На празното бюро имаше снимка на Куан и някаква жена, вероятно съпругата му.

— Дай списъка на екипажа — нареди Хаким.

В ъгъла имаше малък сейф. Капитанът се наведе над него и започна да набира комбинацията.

— Отстъпи назад, когато го отвориш — нареди пиратът.

Куан хвърли поглед през рамо.

— Уверявам те, че вътре няма оръжия.

Но се подчини на заповедта. Отвори вратата и отстъпи назад.

Другият пират насочи автомата си към Куан, а Хаким се наведе над сейфа и започна да вади папки и досиета и да ги мята на бюрото. Подсвирна доволно, когато отвори дебел плик и откри пачки банкноти в различна валута. Размаха пачка стодоларови банкноти под закривения си нос и вдъхна, сякаш опитваше деликатно вино.

— Колко са?

— Дванадесет хиляди долара, може би малко по-малко.

Хаким натъпка плика под ризата си. Зарови из документите и намери списъка на екипажа. Не можеше да чете родния си сомалийски, камо ли английски, но огледа паспортите. Бяха двадесет и два. Провери ги и извади тези на Куан, Дуейн Мериуедър и кормчията. Намери и паспортите на тримата, които бяха вързали, когато се качиха на кораба. Зарадва се. Това си бе една четвърт от екипажа.

— А сега ни заведи в трапезарията.

Ярко осветеното помещение бе претъпкано. Много от мъжете пушеха и бе ужасно задимено, но това прикриваше вонята на нервна пот. Хората от екипажа бяха смесица от различни раси и дори без насочените към тях оръжия бяха мрачна група. Мъже без късмет, неуспели да намерят по-добра работа, отколкото на ръждясал товарен кораб. Поддържаха го от години по простата причина, че никога нямаше да намерят друга работа, след като корабът спреше окончателно.

Един от хората на Куан притискаше към тила си окървавен парцал. Очевидно бе казал или направил нещо, раздразнило някой от пиратите.

— Какво става, капитане? — попита главният механик, гащеризонът му бе омазан с машинно масло.