Клайв Къслър - Корсар

Макар Хаким да искаше да даде назад, Кабрило пренебрегна командата му и продължи напред. Освен това усили реактивните двигатели, които задвижваха кораба.

Горе на мостика вероятно изглеждаше, че вълшебен вятър е придвижил кораба внезапно, макар клоните на дърветата да не се полюляваха. Носът зави рязко, сякаш бутнат от невидима ръка. Хаким и Азис се спогледаха озадачено. Не им се вярваше, че товарният кораб може да завие толкова бързо. Никой от двамата не осъзна, че корабът също така е излязъл от завоя съвсем изправен. Хаким завъртя руля — все още вярваше, че той управлява кораба.

— Аллах благослови тази мисия от самото начало — отбеляза Азис, макар никой от двамата да не беше особено религиозен.

— Или просто аз знам какво правя — рязко отвърна Хаким.

Пиратският лагер се издигаше на десния бряг, почти на нивото на палубата. Високият бряг защитаваше района от приливи и наводнения. Бандитите бяха построили тридесетметров док, достъпен по няколко стоманени стълби, вкопани в твърдата земя. Стълбите бяха свалени от един от първите кораби, които бяха пленили. Рибарското корабче на Хаким бе вързано за кея заедно с две по-малки.

Лагерът представляваше бъркотия от разхвърляни постройки, изградени от окрадени материали.

Виждаха се палатки, предназначени навремето за бежанци, традиционни колиби от кал, постройки от дърво и метал. Това бе домът на повече от осемстотин души, триста от тях деца. Периметърът бе определен от четирите наблюдателни кули, направени от тръби и вехти дъски. Земята бе обсипана с боклуци. Полудиви псета скитаха на гладни глутници.

Тълпи жизнерадостно крещящи хора се струпаха покрай брега и по кея, който можеше да се срине всеки момент. Полуголи деца, жени с мърляви рокли и с бебета на гърба, стотици мъже с автомати. Мнозина стреляха във въздуха и шумът бе оглушителен. Бебетата обаче бяха свикнали с данданията и спяха спокойно.

Мохамед Диди стоеше в средата на кея, заобиколен от най-доверените си хора.

Въпреки страховитата си репутация Диди нямаше внушителен вид. Беше метър и шестдесет и пет, а униформата висеше като парцали на плашило на кльощавото му тяло. Долната половина на лицето му бе покрита с рядка прошарена брада. Очите му сълзяха, а бялото им бе изпъстрено с червени линии. Беше толкова мършав, че големият пистолет на кръста му го караше да се превива, сякаш страдаше от сколиоза.

По лицето му нямаше и следа от усмивка или някакво друго изражение. Това беше още един от отличителните му белези. Никога не проявяваше емоции — нито когато убиваше, нито когато вземеше на ръце някое от многобройните си деца.

Около врата му висеше огърлица с неравни зърна, които при по-близък поглед се оказваха човешки зъби със златни коронки.

На Хаким му бяха нужни петнадесет минути, за да долепи кораба до кея. Веднъж се приближи толкова рязко, че хората се разбягаха. Можеше да отнеме и повече, но на Кабрило му писна от жалките опити на сомалиеца и свърши работата вместо него. Пиратите хвърлиха въжета на тълпата и корабът бе вързан за кея.

Гъстият дим, който излизаше от комина, се разсея. Хаким натисна сирената и тълпата се развика още по-весело. Азис забърза да помогне със спускането на стълбата, та Мохамед Диди да се увери лично какво съкровище са докарали.

В оперативния център Джузепе Фарина посочи екрана и каза:

— Нашият човек е онзи в средата.

— Дребосъкът с пилешката перушина по лицето? — попита Макс Ханли.

— Да. Няма внушителен вид, но е закоравял убиец.

Фарина носеше италианска военна униформа и лъснати до блясък черни ботуши. Беше хубав мъж с тъмни очи и коса, мургава кожа и изискани черти. Бръчките от смях в ъгълчетата на устата и по челото му бяха резултат на чудесно чувство за хумор. Докато Хуан служеше в ЦРУ и работеше с руската си връзка в Рим, с Джузепе неведнъж бяха лудували из града.

— Искам да сме съвсем наясно със заповедите — обади се Хуан. — Трябва да изчакаме Диди да се качи на борда, нали?

Фарина кимна и Кабрило добави:

— После какво?

— После го залавяш както си искаш. Това е регистриран кораб и следователно е суверенна собственост на… Къде е регистриран корабът?

— В Иран.

— Майтапиш се.

— Не — ухили се Хуан. — Можеш ли да се сетиш за по-подходяща страна за премахване на подозрението, че сме американски шпионски кораб?

— Не — съгласи се Джузепе и се начумери. — Но това може да повдигне веждите на хората в Хага.

— Успокой се, Джузепе. Разполагаме и с документи, в които „Орегон“ е регистриран като „Грандам Феникс“ в Панама.