Клайв Къслър - Корсар

— Нали ЦРУ вярва, че навремето са дали подслон на Сюлейман Ал Джама, терориста, взел името на пирата, когото издирваме?

Грег не се хвана на въдицата.

— Четох във вестниците, че Ал Джама се опитал да влезе в страната, но не му позволили.

— Мотаем се от седмици. Тук няма нищо — отвратено изсумтя Майк. — Пълна загуба на време.

— Шефовете не мислят така — отвърна Алана.

Припомни си срещата си във Вашингтон с Кристи Валеро. В кабинета на заместник държавния секретар във Фоги Ботъм Алана се запозна с невероятно огромен мъж. Бе кръстен с адски странното име Свети Джулиан Пърлмутър и й напомни за Сидни Грийнстрийт, само дето старият актьор винаги бе изглеждал опасен, а Пърлмутър приличаше на Дядо Коледа. Очите му бяха толкова яркосини, колкото тези на Алана бяха зелени. Валеро беше слаба хубава блондинка няколко години по-възрастна от Алана. Стените на кабинета й бяха украсени със снимки на местата, където бе служила по време на двадесетгодишната си кариера, всичките в Близкия изток.

Когато Алана влезе, Валеро се надигна от стола си, но Пърлмутър остана на канапето и се ръкува с нея седнал.

— Благодаря, че се съгласихте да се видите с нас — каза Кристи.

— Не всеки ден получавам покана за среща със заместник държавен секретар.

— В този град ги има с десетки — ухили се Пърлмутър. — Щом светваш лампата, и се разбягват като хлебарки.

— Още една такава шега — отвърна Кристи — и ще спра поканите ти за празненствата по посолствата.

— Това е удар под пояса — отвърна Свети Джулиан бързо, после се засмя. — Всъщност точно в пояса.

— Доктор Шепърд…

— Наричайте ме Алана.

— Алана, имаме особено интересно предизвикателство, много подходящо за таланта ви. Преди няколко седмици Свети Джулиан се натъкна на писмо, писано от адмирал Чарлз Стюарт през 1820 година. В него адмиралът описва невероятната история на оцеляването на моряк, изчезнал по време на берберската крайбрежна война през 1803 година. Името му било Хенри Лафайет.

Кристи Валеро обрисува ролята на Лафайет в опожаряването на „Филаделфия“ и как изчезнал в морето след нападението срещу „Сокол“. Свети Джулиан продължи нататък:

— Лафайет и Сюлейман Ал Джама стигнали до брега. Хенри извадил куршума с пръсти и превързал раната, като я дезинфекцирал със сол, изстъргана от скалите. Пиратският капитан бил в безсъзнание три дни, но после треската минала и се съвзел. За техен късмет, Хенри успял да събере дъждовна вода за пиене, а и имал опит в тършуването за храна по брега. Трябва да знаеш, че Ал Джама станал пират не заради парите. Направил го от омраза към неверниците. Бил нещо като Осама Бен Ладен в онези дни.

— От там ли терористът Сюлейман Ал Джама е взел името си? — попита Алана.

— Да.

— Нямах представа, че името е историческо.

— Избрал го е грижливо. За много от радикалните последователи на исляма първият Сюлейман Ал Джама е герой и духовен наставник. Преди да стане пират, той бил имам. Повечето от писанията му са оцелели до наши дни и се изучват грижливо, защото дават безбройни оправдания за нападенията срещу неверници.

— По време на първото му морско пътуване нарисували портрета му — намеси се Валеро. — Често намираме снимки на портрета на почетни места, когато нахлуем в скривалищата на терористи. Ал Джама е вдъхновение за терористите в мюсюлманския свят. За тях той е първият джихадист, обявил война на Запада.

Алана объркано попита:

— Съжалявам, но какво общо има това с мен? Аз съм археолог.

— Ще стигна и до това — отговори Свети Джулиан. Стомахът му изкъркори и той го потърка нежно и се ухили. — При това ще побързам. Та значи Лафайет и Ал Джама нямало да са по-различни, ако единият от тях бил марсианец. Но между тях съществувала странна връзка. Нали разбираш, Хенри спасил живота на Сюлейман не само веднъж, а два пъти. Първо го завлякъл до брега, а после излекувал раната му. За мюсюлманина това било дълг, който не можел да пренебрегне. Освен това Хенри, който бил канадец от френски произход, приличал много на починалия син на Ал Джама. Двамата заседнали в пустинята на сто и петдесет километра от Триполи. Сюлейман знаел, че ако върне Хенри там, пашата ще го затвори при екипажа на „Филаделфия“, или по-лошо, ще го обеси заради опожаряването на кораба. Но имало алтернатива. Сюлейман имал и тайна база в пустинята. От нея планирал нападенията си, което му позволявало да избегне морските блокади. Ал Джама предполагал, че хората му ще победят „Сирена“ и ще се срещнат с него в леговището му.