Клайв Къслър - Корсар

Алана се намръщи.

— Това няма ли да е само символизъм?

— Да — съгласи се Свети Джулиан. — Но голяма част от дипломацията е символизъм. Страните искат помирение. Да чуят за него от почитан имам, могъщо вдъхновение за фанатиците, който си е променил мнението, ще е дипломатически удар и точно това, от което страните се нуждаят, за да постигнат успех.

Алана добре си спомняше вълнението си при мисълта, че може да помогне за постигането на стабилност и мир в Близкия изток. Но сега, седмици след напразното издирване на тайната база на Сюлейман Ал Джама, чувстваше само умора, жега и изтощение. Надигна се измъчено. Почивката бе свършила.

— Хайде, момчета. Разполагаме с около час, преди да се наложи да се върнем в римските развалини и да докладваме на шефа на разкопките.

Част от сделката за включването им в археологическата експедиция бе връщането им в лагера всяка вечер. Това бе досадно бреме, но туниските власти настояваха, че никой не може да прекарва нощта сам в пустинята.

— Може пък да проверим мястото, към което ни насочва интуицията на Грег — добави тя. — Още повече че геологията не ми говори нищо в момента.

Планът на Кабрило за залавянето на Мохамед Диди бе съвсем прост. Веднага щом той и антуражът му влезеха в надстройката, щяха да ги обградят въоръжени екипи. Изненадата щеше да направи залавянето леко и гладко. След като го пленяха, щяха да се отделят от кея и да се върнат в открито море. Никое от рибарските корабчета нямаше шанс да настигне дегизирания товарен кораб, а Хуан не бе видял нищо, което да намеква, че пиратите разполагат с хеликоптер.

Кабрило бе изпълнен с такава увереност, че не си направи труда да участва. Еди Сенг, който се бе преструвал на капитан Куан, щеше да води екипа. Еди също бе ветеран от ЦРУ, като Кабрило, и бе един от най-опитните бойци на „Орегон“. Зад гърба му, както винаги, стоеше Франклин Линкълн. Едрият бивш тюлен бе на палубата, когато пиратите се качиха на борда и предположиха, че е африканец. Линк беше роден в Детройт и бе най-невъзмутимият човек, когото Хуан познаваше.

Но докато наблюдаваше екрана, Кабрило видя как плановете му отиват по дяволите.

Камерата беше монтирана на върха на един от товарните кранове и му осигуряваше отлична гледка към кея. Секунди преди да се качи по стълбата, Диди спря, каза няколко думи на последователите си и се отдръпна настрани. Десетки сомалийци се втурнаха по мостика с диви крясъци.

— Шефе! — извика Марк Мърфи, когато тълпата се струпа на кораба.

— Виждам.

— Какво ще правиш? — попита Джузепе Фарина.

— Дай ми една секунда — отвърна Хуан, без да откъсва очи от екрана, и натисна копчето на микрофона. — Еди, чуваш ли ме?

— Наблюдавам лудницата на монитора тук. Изглежда, план А няма да свърши работа. Какво предлагаш?

— Остани далеч от погледите им, а аз все ще измисля нещо.

Мохамед Диди най-после се заизкачва по мостика, но на борда на стария кораб вече имаше стотина сомалийци и още прииждаха зад водача си.

Хуан започна да обмисля възможностите и да ги отхвърля една по една. „Орегон“ и екипажът му имаха достатъчно огнева мощ да избият и последния сомалиец, но това бе възможност, върху която дори не искаше да се спира. Корпорацията представляваше отряд от наемници, компания за осигуряване на наблюдение и безопасност, но имаше определени граници, които никога не прекрачваше. Избиването на типовете, въоръжени с калашници, нямаше дълго да тежи на съвестта на Хуан, но в тълпата имаше жени и деца.

Ерик Стоун се втурна в оперативния център през задния вход. Все още бе издокаран като Дуейн Мериуедър.

— Съжалявам, че закъснях. Изглежда, купонът е по-голям, отколкото очаквахме.

Настани се в навигационната станция, като удари юмрук в този на Мърф. Двамата бяха първи приятели. Въпреки четирите години в Анаполис и шестте във флота Стоун така и не бе успял да превъзмогне стеснителността си. Обличаше се най-вече в бежови панталони и ризи с дълги ръкави и носеше очила вместо лещи.

Мърф, от друга страна, бе култивирал у себе си личността на сърфист-пънкар, макар да не бе такъв. Доказан гений, той бе работил като дизайнер на оръжия за армията, където се бе запознал с Ерик. И двамата наближаваха трийсетте. Мърф обикновено се обличаше в черно и ходеше рошав. Вече втори месец се опитваше да си пусне брада катинарче, но не му се получаваше.

Коренно различни в много отношения, двамата бяха един от най-добрите екипи на кораба и можеха да предугадят заповедите на Кабрило, сякаш четяха мислите му.