Клайв Къслър - Корсар

— Подготви… — започна Кабрило.

— Водните оръдия — довърши Мърфи вместо него. — Вече съм готов.

— Не стреляй, докато не дам заповед.

— Ясно.

Хуан погледна Линда Рос. Тя беше вицепрезидент на Корпорацията и отговаряше за операциите. Също бивш член на флота, Линда бе служила на самолетоносач и като асистент в Генералния щаб, което я правеше еднакво опитна в морските битки и работата в офис. Имаше нежно и красиво лице с искрящи очи и лунички по носа и бузите. Косата й, която се променяше често, в момента бе ягодово руса и подстригана като на Виктория Бекъм. Имаше и женствен, почти момичешки глас, от който заповедите звучаха странно. Но беше не по-лош офицер от мъжете в екипа.

— Линда — каза Кабрило, — искам да наблюдаваш Диди. Не го губи от поглед и ми съобщи в мига, когато влезе в трюма.

— Разбрано.

— Джузепе, доволен ли си, че Диди стъпи на кораба по собствена воля?

— Да, вече е в твои ръце.

Хуан отново натисна микрофона.

— Еди, Линк, елате с мен долу във Вълшебния магазин.

Кабрило пъхна една радиостанция в джоба си, нагласи слушалките на ушите си и изтича навън, като нареди през рамо на Хали Касим да го свърже с Кевин Никсън, главния факир на Корпорацията. Реши да не чака асансьора и тръгна надолу по облицованото с тик стълбище, като междувременно обясняваше на бившия холивудски гримьор какво има предвид. После се обади на Макс Ханли и му обясни какво иска от него. Макс замърмори, че това щяло да създаде неприятности на механиците по-късно, но призна, че идеята е добра.

Кабрило стигна до Вълшебния магазин — или Работилницата за вълшебства, както също го наричаха — заедно с Еди и Линк. Помещението представляваше нещо средно между фризьорски салон и склад. До едната стена имаше гримьорски стол и огледало, а останалата част от стаята бе претъпкана със специални закачалки с дрехи, екипировка за специални ефекти и всякакви декори.

Двете бойни кучета, както ги наричаше Макс, бяха облечени в черни командоски униформи с безброй джобове за муниции, ножове и какво ли не друго. Носеха автомати „Барет РЕК7“, усъвършенстван приемник на М16.

— Разкарайте железарията — нареди Кабрило.

Кевин влезе в магазина откъм един от големите складове, където държеше дегизировките. Носеше „дишдаши“, нещо като нощници с дълги ръкави, с каквито обикновено ходеха повечето обитатели на тази част от света. Белият памучен плат бе изкусно направен да изглежда овехтял и покрит с петна. Подаде им по една и те ги навлякоха върху дрехите си. Линк заприлича на салам, но нощницата покри всичко, освен военните му ботуши.

Никсън им подаде и шалове за главите и тримата започнаха да ги навиват около черепите си, докато той ги гримираше, за да потъмни кожата им. Истински перфекционист, Кевин правеше всичко внимателно и спокойно, макар Кабрило да излъчваше нетърпение.

— Няма нужда да е идеално — каза Хуан. — Хората виждат онова, което очакват да видят. Това е първото правило при дегизировката.

Гласът на Линда се понесе от микрофона на Хуан:

— Диди е на две минути от главния трюм.

— Прекалено рано е. Не сме готови. Има ли някой на мостика?

— Няколко хлапета си играят с руля.

— Натисни сирената.

— Защо?

— Довери ми се — лаконично отговори Хуан.

Сирената отекна над блатото, стресна птиците и накара краставите псета да подвият опашки. В коридора, където Мохамед Диди и хората му вървяха към плячката си, пронизителният звук бе оглушителен.

— Чудесна идея — каза Линда на Кабрило. — Диди спря и прати един от хората си горе. Хлапетата ще си имат неприятности.

— Какво става из другите части на кораба?

— Сирената не можа да прекрати плячкосването. Виждам две жени, които изнасят матраците от каютата на капитана. Друга двойка пък отнася онези кошмарни плакети с клоуните. И не ме питай защо си прави труда, но някакъв тип се мъчи да изтръгне клозета.

Човекът на Диди се качи на мостика и шамароса двете хлапета. Линда изключи сирената в мига, когато пиратът протегна ръка към контролното табло. Той го изгледа озадачено, тъй като не бе натиснал никакво копче, но сви рамене и забърза обратно към шефа си.

Един от оръжейниците донесе на Хуан, Еди и Линк калашници. Оръжията изглеждаха очукани като онези на пиратите, но като всичко друго на „Орегон“ и това бе маскировка — автоматите бяха в отлично състояние. Оръжейникът им даде и филтрови маски и те ги прибраха в джобовете на „нощниците“.

— Докара ни тук — заговори Линк — и ни издокара като бандитите, но какъв е планът?