Клайв Къслър - Корсар

Кабрило се отърси от него и стигна до хората си.

— Хайде, момчета.

Мохамед Диди вече се бе надигнал. Струята бе разкъсала нощницата му и се виждаха изпъстрените му с белези от шрапнели гърди. От брадата му капеше вода. Приличаше на полуудавен плъх, твърдо решен да напусне кораба. Втурна се напред — и се блъсна в пословичната стена.

Франклин Линкълн се извисяваше над дребния сомалиец като великан.

— Не толкова бързо, приятелю — каза гигантът, сграбчи Диди за рамото и измъкна пистолета от кобура му.

— Помощ! — извика Диди на хората си.

Мощната струя и пръските не позволяваха да се види какво става на повече от два метра, но крясъкът на Диди галванизира хората му и те се затичаха напред, заслонили очи срещу водата и стиснали автоматите си.

— Да вървим! — извика Хуан и помогна да завлекат Диди в надстройката. Еди прикриваше оттеглянето им.

Пиратите се измъкнаха от водопада и веднага щом очите им се приспособиха към по-тъмното помещение, осъзнаха, че предводителят им си има неприятности. Един изстреля бърз откос.

Хуан усети как куршумите изсвистяха покрай врата му, преди да се ударят в тавана и да рикошират в коридора.

Еди — тичаше заднешком — свали стрелеца с бърз откос от автомата си, после го насочи към останалите. Тримата пирати се проснаха на пода, а екипът на Кабрило зави зад ъгъла.

Хуан се вслуша в гласа на Линда, която го предупреждаваше за останалите пирати на борда, спря до ъгъла, където тя му каза, че стои въоръжен сомалиец, надникна предпазливо, видя гърба на мъжа и го халоса по тила с приклада на автомата си.

Или не бе преценил силата си, или пиратът имаше най-дебелата кратуна на света, защото се завъртя, удари Хуан в корема с пистолета си и го отблъсна достатъчно назад, за да се прицели.

Кабрило изрита енергично с левия си крак и прикова дулото към стената. Пиратът се опита да го освободи, но не успя. Хуан завъртя автомата си като бейзболна бухалка и го фрасна по главата втори път. Бузата на пирата се разцепи и той се срина на пода.

Следващото предупреждение на Линда дойде в мига, когато Хуан погледна по коридора. Двама пирати изскочиха от трапезарията и откриха огън. Един от куршумите уцели Кабрило точно над десния глезен и той залитна назад, изгуби равновесие и тъкмо щеше да падне, когато Еди го сграбчи и го изтегли зад ъгъла.

— Добре ли си?

Хуан раздвижи крака си.

— Протезата изглежда здрава.

От коляното надолу десният крак на Кабрило бе протеза — беше му го откъснал артилерийски снаряд от китайски боен кораб по време на мисия за Националната морска агенция. Хлапето на палубата си бе счупило зъбите точно в протезата.

Кабрило нагласи слушалките.

— Какво става, Линда?

— Двамата, които тъкмо те простреляха, заеха позиции до вратата на трапезарията, шестима идват отзад.

— Еди, пази ни гърба.

Хуан се затича по коридора към една от каютите. Вратата беше заключена и сомалийците не бяха имали достатъчно време да я разбият и да оберат каютата. Хуан вкара ключа си в ключалката, отключи и влезе.

Мебелите бяха евтини, за да се поддържа илюзията, че „Орегон“ е вехто корито, а украсата се състоеше от плакати с испански тореадори и модели на кораби. Хуан се втурна в малката баня. Над порцелановата мивка имаше огледало, залепено с лепило. Хуан фрасна стъклото, разби го на парчета, взе едно и изскочи от стаята.

Приближи се до ъгъла и подаде огледалото в коридора, за да види двамата пирати. Бяха клекнали до вратата на трапезарията и насочили оръжията си към ъгъла, но в мрака не можеха да видят огледалото.

Бавно като кобра, която подмамва плячката си, Кабрило подаде дулото на автомата си иззад ъгъла.

Някои го наричат шесто чувство — способността на тялото да преценява положението на хората и нещата в дадена обстановка и място. Шестото чувство на Кабрило бе толкова изострено, че дори коленичил на пода и гледайки в огледалото, той прецени точния ъгъл за стрелба. Повдигна леко автомата и откри огън.

Куршумите се забиха в стената до вратата на трапезарията и рикошираха с достатъчно сила да отметнат вратата и да я ударят в дулата на пиратските автомати. Кабрило се втурна напред още преди вратата да се затвори. Пиратите не направиха опит да издърпат оръжията си или да отворят вратата, а това даде на Хуан достатъчно време да стигне до нея, без да го видят. Набута автомата в процепа между вратата и касата и изстреля нов откос от упор. Кръв цвърчеше върху нагорещената цев, когато издърпа автомата. Той погледна през пролуката и видя двамата пирати на пода, разкъсани от куршумите.