Клайв Къслър - Корсар

— Колко според теб са още на борда?

— Точно четиридесет и трима. Това включва бандитите, които заклещихте до трюма. Пазачът, когото остави в безсъзнание под стълбите, вече е далеч. Дойде в съзнание тъкмо преди да го метнем във водата.

— Ерик да се приготви за отплаване.

— Какво ще правим с пиратите, които още се мотаят из надстройката? — попита Линда.

— Заключете я и пратете няколко души с упойващи оръжия.

Линда предаде заповедите на Хуан и загледа на големия екран как няколко хлапета подскачат във водната струя на едно от оръдията — бяха си намерили игра. Тя натисна един бутон и спря струята. Хлапетата спряха да подскачат и се заозъртаха тъжно, сякаш са им взели любимата играчка. Линда се прицели и пак натисна бутона. Водната струя халоса хлапетата в колената, събори ги и ги запрати надолу по стълбите и на кея. Те бързо скочиха на крака и побягнаха към селото.

— Заключваме — каза Марк Мърфи, натисна и последния бутон и по целия кораб скритите стоманени капаци се спуснаха над всяка врата, прозорец и отвор и запечатаха надстройката.

Котка можеше и да успее да се придвижи в тъмнината, но за човек без очила за нощно виждане бе абсолютно невъзможно.

Линда включи вътрешните камери на топлинен образ и огледа всеки коридор й помещение. На кораба бяха заключени тринадесет души. Всичките въоръжени, но никой не смееше да мръдне от мястото си.

Тъкмо когато Линда завърши огледа, Хуан се обади по радиостанцията.

— Как изглежда?

— Тринадесет бройки. Пиратите от трапезарията са навън в коридора заедно с останалите, така че сме на чисто.

— Звучи достатъчно добре.

— Наслука.

Две палуби по-горе Хуан изгаси лампите в коридора и си сложи очила за нощно виждане. Държеше елегантен пистолет с орехова ръкохватка и дълга цев. Зареденият с компресиран газ пистолет изстрелваше десет стрелички с толкова силно упойващо вещество, че можеше да събори едър мъж за десет секунди. Наглед бързо, но за това време един стрелец можеше да изпразни целия пълнител на автомата си.

Еди и Линк бяха въоръжени по същия начин.

Кабрило отвори тайната врата. През очилата, светът изглеждаше призрачно зелен. Отразителните плоскости блестяха в бяло, което щеше да е стряскащо, ако Хуан и хората му не бяха свикнали с очилата за нощно виждане. Когато капакът зад тях се затвори, тримата предпазливо пристъпиха към вратата на трапезарията. Въздухът все още миришеше на дим.

— Вдясно от теб са трима — съобщи Линда в слушалките. — На три метра нататък по коридора и се отдалечават от вас.

Хуан предаде информацията на Линк и Еди със сигнали с ръце и като призраци от кошмар тримата безшумно се плъзнаха в коридора и стреляха едновременно. Пистолетите изшептяха леко и още преди стреличките да се забият в мишените си, Кабрило и хората му се върнаха в трапезарията.

Тънките игли с лекота пробиха дрехите на пиратите и се забиха в телата им. Те се завъртяха стреснато и паникьосано откриха огън. Пламъчетата от дулата разкриха празен коридор и за втори път за дванадесет часа Малик и Азис преследваха призраци.

— Този кораб е пълен със зли духове — успя да изскимти Азис, преди да се просне на пода.

Малик, който беше по-едър, се олюля за миг, после падна до третия пират, който вече беше в безсъзнание.

— Още десет — каза Линда. — Но имаме нов проблем.

— Какъв? — попита Хуан кратко.

— Пиратите на брега се организират. Някакъв тип ги събира да се качат на борда. Тридесетина са и изглеждат решени да се пробват.

— Всички ли ме чуват по тонколоните?

— Да.

— Марк, вдигни една от тридесетмилиметровите картечници и разпръсни тълпата. Ерик, разкарай ни оттук.

Ерик Стоун и Марк Мърфи се спогледаха ухилено и се заеха да изпълнят заповедта.

Капакът над картечницата се отвори и тя изскочи над палубата и насочи цевта си към брега. На компютъра на Мърфи камерата му показа панорамна картина, включително и прицела.

Той пусна откос над главите на тълпата. Картечницата залая и празните гилзи се посипаха по палубата като дъжд. Въоръжените пирати се проснаха на земята или побягнаха към лагера си. Неколцина все пак отвърнаха на огъня.

Ерик Стоун включи магнито-хидродинамичните двигатели и даде на заден ход. Мощните помпи заработиха и „Орегон“ започна да се отдалечава от дървения кей.

Въжетата, с които пиратите бяха завързали кораба за кея, се опънаха и след миг се скъсаха. Ерик отдръпна кораба на двадесетина метра от кея после включи позиционната система, която трябваше да го задържи на същите координати.