Клайв Къслър - Корсар

Махна на хората си и те се затичаха към него. Линк влачеше Диди толкова енергично, че почти го бе повдигнал от пода.

— Идват — предупреди ги Линда.

Имаше предвид шестимата, които бе споменала по-рано. Хуан бързо смени пълнителя на автомата и веднага щом видя първата сянка да се появява иззад ъгъла, откри огън, за да даде възможност на хората си да се прикрият.

Звукът в затвореното помещение бе оглушителен, а комбинацията от дима, нахлуващ през вентилационните решетки, и дима от стрелбата затрудняваше дишането и правеше виждането почти невъзможно.

Ярките светлини в дъното на коридора бяха от противниковия огън. Еди Сенг полетя напред, сякаш внезапно го бяха халосали по гърба, просна се на палубата и се плъзна към Кабрило. Хуан го сграбчи за яката с едната си ръка и го завлече в трапезарията, като продължаваше да стреля с другата.

Диди се бореше упорито с хватката на Линк, докато той го вкарваше в трапезарията.

Всички мебели бяха изчезнали. Най-странното бе, че двама мъже се мъчеха да изкарат печката през кухненската врата, без да обръщат внимание на битката отвън. Когато осъзнаха, че нахлулите в помещението са врагове, пиратите бързо я пуснаха и посегнаха към оръжията си, които бяха оставили върху нея.

Хуан стреля и гърдите на пиратите изригнаха в кръв и разкъсана плът.

Тайната врата в корпуса се отвори. Линда ги чакаше там с камерата и помощниците си. Двама се втурнаха в стаята и след секунди Мохамед Диди бе закопчан с пластмасови белезници. Вкараха го през тайната врата. Еди стенеше и се опитваше да се надигне. Хуан му помогна да мине през вратата и след като влязоха в коридора, където бяха в безопасност, клекна, облегна се на стената и си пое дъх. От дрехите му капеше вода.

— Можеше да мине и по-кротко — изпъшка Хуан.

— Прав си — съгласи се Еди.

— Добре ли си?

— Нали съм с бронирана жилетка. Боли, но иначе съм добре. Просто ми дай една минута.

Джузепе Фарина пристъпи към тях заедно с доктор Хъксли. Хъкс бе издокарана с бялата си престилка и носеше лекарската си чанта. Беше на трийсет и малко, с тъмна коса, прибрана на опашка, и решителен поглед.

— Не действахме прекалено по каубойски, нали? — ухили се Хуан на италианския наблюдател.

Фарина хвърли убийствен поглед на Диди и отговори:

— Всъщност се надявах на повечко пукотевица.

— Кои сте вие? — попита Диди на английски. — Не можете да ме арестувате. Аз съм сомалийски поданик. Имам права.

— Не и след като си стъпил на този кораб, преди да е минал през митницата — уведоми го Хуан. — Сега си на моя територия.

Наложи му се да събере цялата си воля, за да не смъкне зловещата огърлица от врата на Диди и да му я натика в гърлото.

Джулия остави чантата си на пода, отвори я и извади спринцовка и хирургическа ножица. Сряза ръкава на Диди и разтърка кожата му със спирт.

— Какво правиш? — Диди се задърпа да се освободи, но ръцете на Линк бяха стиснали тялото му като в менгеме. — Това е мъчение!

Хуан застана пред него още преди останалите да осъзнаят, че се е задвижил. Издърпа сомалиеца от хватката на Линк, стисна го за гърлото и го повдигна, за да прикове очи в неговите. Диди започна да се дави, но никой не помръдна, за да му помогне. Дори европейският наблюдател бе омагьосан от разкривилата лицето на председателя ярост.

— Искаш да видиш мъчение, а? Ще ти покажа какво е мъчение, убиецо проклети!

И стисна възела от нерви в рамото на Диди с палеца и показалеца на другата си ръка. Сомалиецът все едно бе прободен с нажежен шиш и изпищя пронизително. Хуан заби пръсти още по-дълбоко и промени тона на писъка му, сякаш свиреше на музикален инструмент.

— Достатъчно, Хуан — обади се доктор Хъксли.

Кабрило пусна сомалиеца и той се просна на пода разплакан.

— Точно както си знаех — каза Хуан спокойно. — В сърцето на всеки грубиян се крие страхливец. Иска ми се хората ти да можеха да те видят сега.

Хъкс се наведе над проснатия убиец и заби иглата в ръката му. След секунда очите на Диди се подбелиха. Джулия отново се наведе и затвори клепачите му.

— Поздравления, Хуан. — Джузепе му протегна ръка. — Мисията е изпълнена.

— Не и докато не напуснем сомалийски води и не разкараме тоя боклук от кораба ми — отвърна Хуан и потупа радиостанцията. — Линда, кажи на Макс да спре дима и да докладва какво става.

— Пиратите, които ви преследваха, се мотаят из трапезарията. Единият оглежда убитите от теб типове, но те не са в състояние да му обяснят нищо. На палубата водните оръдия произведоха желания ефект. Хората бягат от кораба колкото се може по-бързо.