Клайв Къслър - Корсар

В никакъв случай не би опитал да изкара кораба от блатото без присъствието на председателя на палубата.

Наложи се обаче бързо да промени решението си. От брега излетяха, ракети. Димът им сякаш затъмни небето.

Ерик стовари ръка върху бутона за тревога. Електронният вой стигаше до всички палуби и помещения на кораба. Беше звук, който екипажът познаваше добре.

От толкова близко разстояние не разполагаха с достатъчно време да използват отбранителната система на оръдието „Гатлинг“. Марк Мърфи обаче го подготви за следващото нападение.

Някои ракети минаха далеч и паднаха във водата или в горичките, където се взривиха. Само носът на „Орегон“ бе насочен към пиратите, но въпреки това корабът представляваше толкова голяма мишена, че бе трудно да я пропуснеш. Няколко ракети се удариха в него, разбиха парапета и скъсаха въжето на една котва. Други се взривиха под затворените прозорци на надстройката.

Ако това беше друг кораб, нападението щеше да го превърне в скрап. Но „Орегон“ беше брониран. В стоманата се появиха няколко кратера и боята на надстройката се олющи, но нито една ракета не проникна вътре. Разбира се, имаше и уязвими места — корабът не бе напълно защитен от ракетна атака. Коминът например скриваше радарната чиния, която можеше да бъде унищожена от пряко попадение.

— Пристигат — чу Хуан миг преди първата ракета да удари кораба.

Предупреждението даде достатъчно време на Хуан и екипа му да закрият ушите си с ръце и да отворят усти, та налягането да не повреди тъпанчетата им.

Надстройката иззвъня като гигантска камбана. Всяка експлозия ги залюляваше, макар да не се намираха близо до ударените части. Един от пиратите, който се бе облегнал на ударената стена, пострада най-зловещо — вътрешностите му се превърнаха в желе. Другите двама с него загубиха слуха си завинаги.

— Кажи на Ерик да ни разкара от тук — извика Хуан в микрофона.

Едва чуваше собствения си глас, а думите на Линда бяха абсолютно неразбираеми.

Веднага след като натисна бутона на алармата, Ерик изключи позиционната система и промени гледката на главния монитор. Половината от него показваше кърмата на „Орегон“, а другата — леговището на пиратите. Нямаше нито време, нито, място да завърти огромния кораб.

Той отново даде на заден ход.

Каналът изглеждаше прекалено тесен и му се струваше, че се опитва да вдене игла с боксьорски ръкавици. Но поне първите един-два километра бяха прави, така че той увеличи скоростта, макар да придвижваше кораба колкото се може по-предпазливо.

Още две ракети излетяха от кея и Марк отвори редута за шестцевния „Гатлинг“.

„Вулкан“ изригна и произведените в Русия ракетни гранати се натъкнаха на солидна завеса от двадесетмилиметрови куршуми. И двете се взривиха над водата, а брегът се срина под огъня. Марк видя, че пиратите се готвят да преследват „Орегон“ с рибарските си корабчета. Това нямаше да е проблем, след като излезеха в открито море, но докато Ерик изкараше „Орегон“ от блатото, рибарските корабчета имаха предимство.

Марк се прицели и изстреля нов откос. Куршумите се посипаха във водата до първото корабче — предупреждение за пиратите. Те скочиха от корабчето и заплуваха към кея. Мърф стреля отново.

Малкото корабче се разцепи и резервоарът му се взриви. Издигна се гъст дим.

Мъжете във второто корабче тъкмо се отдалечаваха от кея, когато осъзнаха, че идва техният ред. Марк се ухили, когато ги видя как скачат от обреченото корито, без да мислят за другарите си. Стреля след като пиратите се махнаха и кабината отлетя като барака, понесена от торнадо. Носът бе напълно унищожен, водата заля корпуса и корабчето потъна.

В надстройката Хуан и двамата му придружители отново се заеха с лов. Хуан все още не чуваше Линда, тъй като ушите му продължаваха да пищят, но разчиташе на ловните си инстинкти. Движеха се бавно и методично и проверяваха района каюта по каюта. Когато стигнаха до ударената от ракета, упоиха двамата оглушали пирати. Третият приличаше на изкормена парцалена кукла.

Взривовете и фактът, че корабът се движи, паникьосаха пиратите и те се разкрещяха уплашено. Нямаха представа, че ги преследват, докато не ги уцелеше упойваща стреличка.

Ако тези типове не нападаха невинни, нищо неподозиращи кораби, Хуан можеше да изпита съчувствие към тях. Но мразеше пиратите и действията им и не почувства нищо, когато изстреля последната си стреличка и приспа и последния.