Клайв Къслър - Корсар

— Шефе, радарен контакт четири мили напред.

Хуан повдигна бинокъла към очите си и видя в безлюдния океан малка точица. Минаха още няколко минути, преди точицата да се превърне в рибарско корабче, почти същото като онова, което ги бе нападнало.

— Кога американският боен кораб ще е в района? — обърна се Хуан към италианския си приятел.

— Утре призори. Имаме повече от достатъчно време да си свършим работата. Диди и останалите вероятно още няма да са будни, а и да са, ще са толкова замаяни от упойката, че ще са кротки като агънца. Не се тревожи, корабчето няма нито радио, нито гориво, а възможността някой да се натъкне на него преди американците е нулева.

Ерик доближи „Орегон“ до рибарското корабче и Кабрило и Фарина лично пренесоха Мохамед Диди в каютата под кабината и го метнаха прекалено силно на неоправеното легло. Главата на пирата се удари в рамката с трясък.

Кабрило го изгледа презрително.

— Трябваше да откараме гнусния ти задник в Гуантанамо, но не аз взимам тези решения. Най-ужасната килия в най-ужасния затвор на света е прекалено добра за теб. Затворът в Европа сигурно ще ти се стори като приятна ваканция, като знам условията, при които живееш. Надявам се само, че ще проявиш почтеността да пукнеш.

Качиха се на палубата и Кабрило се ухили — Линк и Еди бяха вързали Азис за един очукан стол и бяха сложили въдица в едната му ръка и бутилка бира в другата.

Щом се върнаха на „Орегон“, Хали Касим, комуникационният специалист, се обади по интеркома.

— Шефе, имаш спешно обаждане от Лангстън Овърхолт.

— Свържи ме — нареди Хуан, изчака малко и каза: — Ланг, Хуан е. Трябва да знаеш, че си на говорител. С мен е италианският ни приятел.

— Засега ще отменя любезностите — каза Овърхолт от кабинета си в Лангли. — Колко скоро можеш да си в Триполи?

— Зависи от движението през Суецкия канал. Може би четири дни. Защо?

— Държавният секретар беше на път към Триполи за предварителни преговори. Загубихме връзка със самолета й. Страхуваме се, че се е разбил.

— Ще сме на място след три дни.

Над Сахара

Струната се изплъзна изпод пръста й и Фиона изруга. Огледа се бързо, за да се увери, че никой не я е чул, макар да беше сама в спалнята в задната част на самолета. Майка й твърдо вярваше, че миенето на устата със сапун е идеално средство срещу лошите думи, и реакцията на Фиона бе автоматична дори сега, след цели четиридесет години.

Цигулката беше бягството й от света. С лъка в ръка тя можеше да опразни съзнанието си от всички неприятности и да се съсредоточи само върху музиката. Никоя друга дейност или хоби не можеха да я успокоят толкова добре. Тя често си мислеше, че само музиката я поддържа нормална, особено откак бе приела назначението за държавен секретар.

Фиона Катамора беше от онези редки същества, които се появяват веднъж във всяко поколение. На шестия си рожден ден изнасяше концерти като солов изпълнител. От родителите си, интернирани по време на Втората световна война, тъй като бяха родени в Япония, знаеше японски. Сама научи арабски, мандарин и руски. Влезе в Харвард на петнадесет, а в юридическия факултет — на осемнадесет. Преди да вземе изпита за адвокат, си отпусна известно време, за да усъвършенства фехтоваческите си умения, и щеше да потегли към Олимпийските игри, ако не беше скъсала сухожилие в коляното само седмица преди откриването им.

Направи тези неща и още много други и всичко, изглежда, й се удаваше с лекота. Фиона Катамора притежаваше почти фотографска памет и се нуждаеше само от четири часа сън нощем. В добавка към спортните й, научни и музикални таланти тя беше чаровна, привлекателна и притежаваше заразителна усмивка, която сякаш огряваше помещението, в което се намираше.

След като взе изпита за адвокат, получи стотина предложения за работа, включително преподавателско място в университета, но искаше да се посвети на работа в полза на хората. Присъедини се към един вашингтонски мозъчен тръст, специализиран по енергийните въпроси, и бързо си създаде репутация със способността си да открива причинно-следствени връзки, каквито другите просто не виждаха. След пет години защити докторска дисертация.

Репутацията й нарасна до такава степен, че Фиона стана редовен консултант в Белия дом, където съветваше президенти и от двете партии. Беше само въпрос на време да й предложат правителствен пост.

На четиридесет и шест, все още неомъжена, Фиона Катамора бе зашеметяваща красавица с лъскава като обсидиан черна коса и гладко лице. Беше слаба и почти метър и седемдесет, висока за произхода си. В интервютата заявяваше, че е прекалено заета за собствено семейство, и макар клюкарските списания да се опитваха да я свържат с различни богати и могъщи мъже, тя нямаше почти никакви връзки.