Клайв Къслър - Корсар

През двете си години като държавен секретар бе направила чудеса, за да възстанови репутацията на Съединените щати като умиротворител и безстрастен арбитър. Беше помогнала за прекратяването на битките между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри и бе използвала уменията си, за да разреши спорните избори в Сърбия, които заплашваха с избухването на нова гражданска война.

Бе раздвижила и нещата в коридорите на Държавния департамент. Спечели си прякора Змеицата с прочистването от излишен персонал и накрая департаментът стана пример за ефективност за останалата част от правителството.

Сега се отправяше към това, което можеше да се превърне в коронното постижение на кариерата й. Предварителните разговори бяха предназначени да определят структурата на мирните преговори, наречени „Съглашение Триполи“. Ако някой можеше да докара мир в Близкия изток след провалите на десет правителства, това щеше да е Фиона Катамора.

Тя приключи музикалното упражнение и остави лъка и цигулката. Избърса пръсти в избродираната с монограма й кърпичка и направи няколко физически упражнения. Страхуваше се, че я заплашва прекалено ранен артрит.

Някой почука на вратата.

— Влез.

Беше личната й помощничка Грейс Уолш. Грейс работеше за Фиона повече от десет години и следваше шефката си навсякъде.

— Искаше да ти кажа, като стане четири.

— Благодаря, Грейси. В колко трябва да пристигнем?

— След четиридесет и пет минути. Скоро ще сме над либийска територия. Искаш ли нещо?

— Шише вода, благодаря.

Фиона зарови купчината документи по леглото си. Това бяха досиетата на всички главни играчи в предстоящата среща, включително кратки биографии и снимки. Беше ги преглеждала и преди и бе запаметила повечето неща, но искаше да се увери, че помни всичко правилно. Зададе си въпроси за министрите, за имената на съпругите и децата им, за образованието им и всичко друго, което можеше да помогне за осъществяване на близост.

Заинтересува се най-вече от динамичния нов министър на външните работи на Либия Али Гами. Неговото досие бе най-кратко. Гами бе служил като низш държавен служител, преди да привлече вниманието на Муамар Кадафи. Само дни след срещата между двамата Гами бе назначен за министър на външните работи. През шестте месеца оттогава той бе пътувал упорито из района, за да набира подкрепа за мирната конференция. Отначало в столиците на Близкия изток го приемаха хладно, но динамичната му персона и неустоимият чар постепенно промениха отношението към него. В много отношения той приличаше на Фиона и вероятно заради това тя не можеше да си обясни какво у него я притеснява.

Грейс почука отново, влезе, остави шише вода на нощното шкафче и се обърна да си тръгне.

— Чакай малко — спря я Фиона и й показа снимката на Гами. — Какво ти казва женската интуиция?

Гами носеше идеално скроен западен костюм. Имаше гъста посребрена коса и същия мустак. Грейс й върна снимката.

— Не съм подходящият човек, когото да питаш. Влюбих се в Омар Шариф, когато гледах „Доктор Живаго“ като ученичка, а този тип има същото излъчване.

— Хубав е, да, но погледни очите му.

— Какво по-точно? — попита Грейс.

— Не мога да определя. Има нещо или нещо липсва. Не знам.

— Може просто да е лоша снимка.

— Или пък просто не ми харесва идеята да се захващам с това, без да знам нищо за домакина ни.

— Не можеш да разполагаш с интимни бележки за всички — подкачи я Грейси. — Помниш ли, когато направи проверка на онзи готин адвокат, с когото искаше…

Силен зловещ трясък прекъсна думите й. Двете се спогледаха с ококорени очи. И двете бяха прекарали безкрайни часове във въздуха и знаеха, че каквато и да е причината за трясъка, не е добра.

Изчакаха да видят дали ще стане още нещо. След няколко секунди едновременно си отдъхнаха и се засмяха нервно.

Фиона се надигна и тръгна да попита пилота какво става. Беше стигнала почти до вратата, когато самолетът потрепери и почна да пада. Шеметното ускорение притисна Грейс към тавана и тя изпищя. Фиона успя да се задържи на крака, като притисна ръце към пластмасовия корниз над главата си.

От предната част на самолета долетяха писъците на хората й. Всички бяха изпаднали в ужас от ефекта на временната безтегловност.

— Не знам какво стана — каза по интеркома пилотът, полковник от военновъздушните сили. — Но си закопчайте коланите колкото се може по-бързо.

Остави интеркома включен и докато двамата с втория пилот се опитваха да овладеят падащия самолет, Фиона и останалите можеха да ги чуват.