Клайв Къслър - Корсар

„Орегон“ почти бе излязъл от завоя. Кабрило прецени разстоянието безпогрешно и кърмата мина на сантиметри от калния бряг. Бяха толкова близо, че можеха да откъснат листа от дърветата. После корабът се завъртя елегантно и се насочи към океана.

Ерик възхитено погледна Кабрило. Самият той никога нямаше да посмее да маневрира толкова бързо през тесния канал.

— Мислиш ли, че можеш да се справиш от тук нататък? — попита го председателят.

— Да, шефе.

Корабът автоматично отбеляза положението си, използвайки позиционирането на сателитната система. Стоун трябваше само да промени курса и корабът щеше да се измъкне от плитките води. Вече бе вкарал в системата координатите на очуканото рибарско корабче, което очакваше Мохамед Диди.

Хуан се надигна от креслото и се обърна към Джузепе Фарина.

— Хайде да решим кого искаш да запазиш и кой ще бъде метнат през борда. Искам да разкараме пиратите от кораба, преди да излезем от мангровите горички.

И поведе италианския наблюдател към хангара за лодки няколко палуби по-долу. Тук, близо до ватерлинията, имаше огромна врата, която се отваряше към морето. В кораба бе построена рампа, покрита с тефлон, който улесняваше плъзгането. От нея екипажът можеше да спусне зодиаците, джетовете или твърдата надуваема лодка, специално конструирана за морските тюлени. Около корпуса й имаше мехур от въздух, който осигуряваше задържане на повърхността при всякакви условия. Двата извънбордни двигателя осигуряваха скорост от над петдесет възела.

Екипажът вече бе надул големия черен сал; изпадналите в безсъзнание пирати бяха вързани хлабаво за него. След като се събудеха, щяха да успеят да се развържат един друг и да стигнат до брега. Ранените бяха в клиниката на Хъкс, а мъртвите щяха да получат морско погребение.

— Ще вземем този и ето този — каза Фарина и посочи Малик и Азис. — Когато завзеха кораба, имаха вид на водачи. Кой знае, може да се окажат полезни.

— Младият вероятно не си струва труда. Пуши повече трева от хипи на концерт на „Грейтфул Дед“.

— Те вече не изнасят концерти — ухили се Джузепе.

— Знаеш какво имам предвид.

— Все пак можем да го използваме. Малко почистване от отровите ще му подейства добре.

След половин час Джулия и двама членове на екипажа, които действаха в ролята на санитари, докараха носилките с ранените пирати.

— Нашите как са? — попита Хуан.

— Имаме един ранен.

— Какво? Защо не ме уведомихте?

— Нямаше смисъл да ти казвам, преди да го стабилизирам.

— Кой е? Какво стана?

— Сам Прайър. Един снаряд проби каютата му и гърбът му е целият надупчен. Извадих двайсет парченца. Загуби доста кръв и има съдрани мускули, но ще се оправи.

— Слава богу — въздъхна Хуан и си помисли, че трябва да се накара на Марк Мърфи — той трябваше да подготви кърмовото оръдие много по-рано.

— А тези типове? — попита Хуан.

— Двама са загубили слуха си — отговори Джулия. — Не знам дали е завинаги, а и не мога да направя нищо по въпроса. Повечето имат повърхностни рани. Почистих ги, превързах ги и ги натъпках с антибиотик. Ако се инфектират, раните ще им създадат проблеми, като се имат предвид условията, при които живеят.

Двамата простреляни сомалийци бяха получили найлонови торбички с допълнителни лекарства и писмени инструкции как да ги използват. Хуан предположи, че няма да ги вземат и че лекарствата ще се озоват на черния пазар.

Качиха ранените на сала и външната врата се отвори. Хуан се обади в оперативния център и нареди на Ерик да спре „Орегон“. При ниската скорост, с която се движеха, на реактивните помпи бяха нужни само няколко минути да забавят кораба и да го спрат в плитките води. Вълните се разбиваха точно под рампата.

Благодарение на настъпващия прилив салът щеше да се понесе на запад и да навлезе в блатото. Пиратите щяха да се събудят след около час и щяха да изпитват само лека жажда.

Салът плесна във водата и се отдалечи от кораба.

След половин час Хуан и Джузепе Фарина стояха на мостика. Моряците ремонтираха причинените от ракетите повреди. Замениха парапетите и боядисаха белезите от прогорено. Завариха специални плочи към корпуса на местата, където снарядите бяха пробили бронята. Други моряци се трудеха вътре, сменяха откраднатите мебели с други вехтории от склада. Макс Ханли изготвяше списък с всичко, което трябваше да купят, за да върнат ръждясалия товарен кораб към старото му „величие“.

„Орегон“ се носеше по спокойното море с над тридесет възела — много под максималната му скорост, Линда Рос се обади на интеркома.