Клайв Къслър - Корсар

— Това е добра новина — каза Хуан. — Самолетът не се е взривил във въздуха.

— Добра и лоша — обади се Ерик. — След като не знаем природата на събитието, е много по-трудно да разберем какво точно се е случило. Дали кислородната система се е повредила и е убила екипажа, а самолетът е продължил да лети, докато му свърши горивото? Ако е така, може да е паднал на седемстотин километра на изток от Триполи, вероятно дори в Средиземно море. Или пък може двигателите да са отказали. Ако се е случило това, самолетът може да е летял много километри безмоторно, преди да падне.

— Но това не обяснява мълчанието на радиото — напомни Кабрило. — Екипажът щеше да докладва за повреда.

— Знаем — съгласи се Марк. — Но все пак трябва да разследваме всяка възможна теория, за да определим района за претърсване. Не е много вероятно радиото и двигателите да откажат по едно и също време, но са се случвали и по-странни неща. Знаеш ли, я накарай ФБР да говори с хората, които са обслужвали самолета за последно. Може пък да става дума за саботаж.

— ФБР вече действа.

— Трябва да проверят и екипажа на самолета. Някой може да е член на Ал Кайда или нещо подобно.

— Екипажът се състои от персонал на военновъздушните сили — възрази Хуан. — Съмнявам се, че тъкмо те са заплаха за националната безопасност.

— ЦРУ твърдеше същото за Олдридж Еймс. Сигурен съм, че и ФБР е вярвало на Робърт Хансен.

Въпреки огромния си интелект, а може би тъкмо заради него, Мърф обичаше да посочва чуждите грешки.

— Няма причина някой тип от военновъздушните сили да не може да бъде подкупен. Може дори да е откарал самолета в някоя отдалечена либийска база и в момента там да измъчват държавната секретарка. — Погледна вдъхновено Ерик и продължи: — Готов съм да се обзаложа, че са я вързали на дъската за водни мъчения. Нали и ние правим същото с типовете в Гуантанамо. Или пък са закачили електроди за…

— Хайде да не прибързваме — прекъсна го Хуан решително.

— Извинявам се — обади се Ерик, макар да бе мълчал по време на изблика на Мърф. — Е, добре. Ако и двата двигателя са умрели, пресметнахме скоростта, височината и спускането с петстотин метра в минута. Това ни дава район от приблизително осемдесет морски мили.

— Този район ли е на екрана? — попита Кабрило.

— Не точно — отговори Ерик.

Марк изпревари следващите думи на приятеля си.

— Да, трябваше да разгледаме сценария с едновременната повреда на двигателите и радиото, но бързо го отхвърлихме и измислихме нещо по-добро.

Хуан вече започваше да губи търпение с двамата гении, но се сдържа. Знаеше, че Мърф и Ерик умират да си покажат интелекта, и не искаше да ги лишава от удоволствието им.

— И какъв е отговорът?

— Опашката на самолета е паднала.

— Или поне част от нея — добави Ерик.

— Структурна повреда в опашката би повредила радиоантените, което обяснява мълчанието — обясни Марк. — А в същото време може да повреди и транспондера.

— В зависимост от степента на повредата — продължи Ерик — самолетът все още може да прелети известно разстояние. Ще е много нестабилен, а пилотът ще има минимален контрол. Опасността идва от факта, че „Боинг 737“ няма способността да изхвърля гориво. Трябва да лети в кръг, за да изгори излишъка, или да рискува да се спусне прекалено тежко.

Хуан отвори уста, но Марк бе предвидил въпроса му.

— Заредили са в Лондон, когато спрели за бърза среща с английския министър на външните работи. Според моите изчисления са имали достатъчно гориво да летят още час след прекъсването на връзката.

Кабрило кимна.

— Дори с намален приток са можели да продължат още няколкостотин километра.

— Но не са го направили — каза Ерик. — Ако бяха, щяха да опитат да се приземят аварийно в Триполи.

— Звучи логично. Тогава къде са, по дяволите?

— Комбинирахме двата сценария. Откъсване на опашката и повреда на двигателите — гордо отвърна Марк. — Възможно е. Твърде невероятно е, но може да се случи. Това стесни района до около сто и петдесет квадратни километра. Намерихме едно потенциално място, но се оказа геологическо образувание с формата на самолет — обясни той, после посочи екрана. — А ето тук намерихме това.

Хуан пристъпи напред. Екранът показваше планински район, почти недостъпен за друго, освен хеликоптер или солиден джип. Марк натисна един бутон на дистанционното и приближи образа.

— Ето го — прошепна председателят.

Самолетът бе близо до един връх. Поне това, което бе останало от него. Останките бяха разпилени на километър или повече по склона. Хуан видя следите по земята, където се бе ударил, преди да се издигне отново, да се просне по корем и да се разкъса. Огън бе изгорил земята на половината път между втория удар и мястото с повечето останки. Единият двигател лежеше на тридесетина метра от самолета. Хуан не видя втория.