Клайв Къслър - Корсар

Асад го натъпка в куфарчето си, без да го отвори.

— Общият ни приятел в Кипър ме увери, че сте почтен човек. Ще се доверя на думата му и няма да броя парите.

Кабрило едва се сдържа да не се изхили. Знаеше много добре, че преди да закара „Орегон“ до мястото за закотвяне, арабинът ще преброи парите поне два пъти.

— Преди малко казахте, че клиентът винаги е прав. Аз трябва да добавя, че за бизнеса е важна и добрата репутация.

— Вярно е.

Двамата се надигнаха и се ръкуваха.

— А сега, капитане, ако бъдете така любезен да ме отведете до мостика, няма да ви губя времето повече.

— С удоволствие.

Кабрило винаги бе вярвал, че организираната престъпност е започнала на доковете и кейовете на древните финикийци, когато двама мошеници са отмъкнали амфора вино. Представяше си как са отлели една-две чаши на пазачите, за да погледнат на другата страна, и смяташе, че някой ги е видял и е започнал да ги изнудва да откраднат още. В това просто действие се съдържаха и трите неща, нужни за рекет. Крадци, корумпирани пазачи и тип, който настоява да си получи своя дял. Единственото, което се бе променило през хилядолетията оттогава, бяха мащабите на кражбите. Пристанищата си бяха отделен свят и независимо колко авторитарен бе местният режим, поддържаха известна автономия, която можеха да експлоатират само корумпираните.

Беше виждал това безброй пъти и докато работеше за ЦРУ, бе използвал пристанищната корупция като вход към престъпния свят в различни градове. Поради огромното количество стоки, които влизаха и излизаха от тях, пристанищата бяха идеални за кражби. Нищо чудно, че навремето мафията бе инвестирала толкова много в профсъюзите на докерите.

Употребата на контейнери бе понамалила дребните кражби, тъй като стоките вече бяха заключени и запечатани. Но пък мафиотските шефове бързо бяха решили, че може да крадат направо цели контейнери.

Хуан стоеше на мостика заедно с Макс Ханли. Ароматен дим се издигаше от лулата на Ханли и замаскираше вонята на гориво и гниеща риба. Срещу тях мобилен кран вдигаше контейнер от крайбрежен товарен кораб. На крана нямаше светлини, а тракторното ремарке, което очакваше да поеме товара, дори бе угасило фаровете си. Единствено лъчът от фенера на моряка, застанал до контейнера, хвърляше някаква светлина. Господин Асад бе отишъл право от „Орегон“ да надзирава разтоварването. Кабрило различи силуета му — стоеше на кея до капитана на кораба. Беше прекалено тъмно, за да види размяната на пликове, но Ерик му бе докладвал за нея, след като я бе изгледал през специалната камера на „Орегон“.

— Очевидно Бебето познава хората си — отбеляза Макс. — Нашият господин Асад е зает човек.

— Какво казва Клод Рейнс в „Казабланка“? „Аз съм само беден корумпиран служител“.

Радиостанцията на Кабрило изпука.

— Шефе, свалихме капака. Готови сме.

— Добре, Еди. Асад каза, че можем да използваме нашия си кран, за да свалим Прасето. Действайте.

— Разбрано.

Също като загадъчния кораб, закотвен отсреща, „Орегон“ бе напълно тъмен. От другата страна на пристанището гигантски кранове, монтирани на релси, разтоварваха огромен кораб с контейнери под ярката светлина на халогенни лампи. Отвъд тях се виждаше поле с подредени един върху контейнери, а зад тях бе оградата, няколко склада и високи резервоари с гориво.

Един от палубните кранове на „Орегон“ спусна въже с кука към отворения люк. Куката изчезна в трюма за минута, после се заиздига нагоре.

Макар да не виждаше подробностите в тъмнината, Хуан разпозна силуета на Прасето. Усъвършенстваното возило бе рожба на Макс. На външен вид приличаше на обикновен товарен пикап, украсен с логото на фиктивна компания за петролни проучвания. Под грубата му външност обаче се криеше шаси мерцедес, единствената непроменена част от него. Турбодизеловият двигател бе с мощност почти осемстотин конски сили, а с помощта на азотен окис — над хиляда. Масивните самозапечатващи се гуми бяха на специално окачване, което можеше да издигне пикапа и да му даде почти шестдесет сантиметра луфт над повърхността, петнадесет сантиметра повече отколкото на военните хамъри. Четириместната кабина бе бронирана и можеше да понесе обстрел от упор.

Когато Ерик и Марк чуха за първи път плановете на Макс за Прасето, започнаха да го наричат Кю в чест на оръжейника от филмите с Джеймс Бонд. Под предната броня бе скрита тридесетмилиметрова картечница. Освен това возилото бе оборудвано с ракети, които се изстрелваха от скрити стойки на страните му, а димният генератор можеше да създаде зад него плътен екран. От специален люк на покрива Прасето можеше да изстрелва снаряди. Товарната му част можеше да се променя в зависимост от изискванията на мисията — от подвижна клиника до тайна радарна станция или транспортен пикап за десет напълно екипирани бойци.