Клайв Къслър - Корсар

— Има ли нещо, което да подсказва за оцелели? — попита той, макар да знаеше отговора.

— Съжалявам, шефе — отговори Ерик. — И да има оцелели, не са направили нищо, за да дадат сигнал за помощ. Господин Овърхолт каза, че ще получим нови сателитни снимки след десет часа. Ще ги сравним с тези и ще видим дали нещо се е променило. Но погледни сам. Не изглежда вероятно някой да оцелее в подобна катастрофа и пожар.

— Прав си. Знам. Просто не ми харесва. Фиона Катамора беше от най-добрите. Мръсна работа е да загине по този начин. Особено в навечерието на мирната конференция.

Мисълта, че Катамора е мъртва, натежа като камък в стомаха му.

— Слушайте, момчета, свършихте добра работа с намирането на самолета — продължи Хуан. — Изпратете точните координати на моя компютър, за да мога да ги предам. Няма смисъл да губим времето на правителствените специалисти да издирват самолета, след като вече сме го намерили. Сигурен съм, че Ланг ще иска да разследваме мястото, преди да съобщим за него на либийците. Между другото, те къде търсят?

— На сто и петдесет километра от там — отговори Марк. — Ако искаш да чуеш моето мнение, просто се преструват, че търсят. Знаят, че разполагаме със сателити, и се мотаят, докато нашето правителство не им каже къде да търсят.

— Вероятно си прав — съгласи се Хуан. — Както и да е, трябва да се доберем до там, а не можем да използваме хеликоптера, така че изгответе маршрут за Прасето.

Хуан можеше да си представи ужаса, който бяха изпитали жертвите в мига преди самолетът да се забие в планината. Зачуди се какви ли са били последните мисли на Катамора.

След час седеше сам в каютата си, вдигнал крака на бюрото и хванал кубинска пура. Наблюдаваше как димът се вие лениво към тавана. Всичко за пристигането им в Триполи следващата нощ бе подготвено. Беше се свързал с Бебето — сенчест посредник в Никозия, Кипър. Никога не се беше срещал с него лично, но Бебето имаше връзки из цялото Средиземноморие и срещу определена сума бе уредил митническите формалности за разтоварването на Прасето. Също така бе извадил визи за Хуан и екипа, който щеше да го придружи в планината. Лангстън настояваше да се уверят, че Катамора е мъртва.

Хуан не се радваше на мисълта, че трябва да се ровят из останките на самолета, но знаеше, че трябва да са сигурни.

Погледна отново сателитната снимка, която лежеше на бюрото. Нещо в катастрофата го притесняваше, но не можеше да определи точно какво. Извади няколко снимки на самолетни катастрофи от интернет и не видя очевидни разлики. Нямаше и две еднакви, но все пак нещо в тази го тормозеше.

Хуан знаеше перфектно арабски и не бе чудно, че беше прекарал известно време в Либия, докато работеше за ЦРУ. Двете мисии, на които бе изпратен, не бяха особено сложни. Едната бе да помогне на либийски генерал и семейството му да избягат от страната. Другата бе тайна среща с учен, който твърдеше, че работи по програмата за ядрено оръжие на Кадафи. Оказа се, че типът не разполага с полезна информация, така че не излезе нищо. Хуан хареса хората, с които се запозна, и усети, че не си падат много по правителството си, но са прекалено уплашени, за да го признаят. Но пък такъв беше животът в полицейска държава.

Зачуди се дали това се е променило. Наистина ли Либия се отваряше към Запада, или все още гледаха на САЩ като на врагове? Доколкото знаеше, в коридорите на властта имаше различни мнения. Но той бе взел решение. Нямаше да повярва, че случилото се със самолета на Катамора е инцидент, докато не чуе записите от черната кутия. И нямаше да повярва, че тя е мъртва, докато не види резултатите от ДНК пробите, които Лангстън искаше да съберат.

Навремето в ЦРУ Хуан бе чудесен агент, тъй като имаше отлични инстинкти и им се доверяваше. С Корпорацията постигна още повече успехи по същата причина.

Нещо не беше наред и той бе твърдо решен да разбере какво.

Оказа се, че връзката им е лоцманът, натоварен със задачата да вкара „Орегон“ в пристанището на Триполи. Беше непринуден мъж, среден на ръст, с къдрава коса, която започваше да се прошарва. Веждите му бяха гъсти и сключени, а един от предните му зъби бе счупен. Когато не говореше, непрестанно прокарваше език по зъба, което наведе Хуан на мисълта, че го е счупил наскоро. В ъгъла на устата му имаше и лека синина, която потвърждаваше подозрението му.

Лоцманът обясни, че поел работата, тъй като му трябвали пари, за да се погрижи за огромното си семейство. Зет му наскоро загубил работата си като строител в Дубай и цялото му семейство се нанесло в къщата му. И двамата му родители били живи, слава на Аллах, но му изяждали по-голямата част от парите. А и му предстояло да плати за две сватби. На всичкото отгоре често му се налагало да помага на лели, чичовци и братовчеди.