Клайв Къслър - Корсар

— Добре, благодаря. Би ли помолил секретарката да ми донесе аспирин?

— Разбира се — отвърна агентът и се изнесе от кабинета.

Чарлз Муун притисна слепоочията си с пръсти. Откакто бе чул за изчезването на самолета, едва успяваше да сдържа емоциите си и изтощението вече пропукваше професионалната му фасада. Бе абсолютно убеден, че ако Фиона Катамора е мъртва, мирната конференция няма никакъв шанс. Беше излъгал Али Гами. С президента бяха обсъдили въпроса кой ще представлява Съединените щати. Президентът каза, че щял да изпрати вицепрезидента, тъй като заместник държавният секретар просто нямаше необходимата тежест. Проблемът бе, че вицепрезидентът бе млад красив конгресмен без дипломатически опит и, по всеобщо мнение, без много мозък в главата.

Непрекъснато правеше гафове с глупавите си шегички, а на всичко отгоре из интернет вървеше видеоклип, на който стоеше вторачен в деколтето на известна актриса и похотливо ближеше устни.

Макар да не си падаше по молитвите, Чарлз Муун, внезапно изпита желание да коленичи и да се помоли на Господ за живота на Фиона Катамора. И за хилядите хора, които щяха да продължат да умират в безкрайните жестоки войни в района, ако тя загинеше.

— Аспиринът, господин посланик — каза секретарката от вратата.

Той вдигна очи към нея.

— Остави шишенцето, Карън. Ще ми трябва повече от едно хапче.

Полираните месингови врати на асансьора се отвориха на долната палуба на „Орегон“ и Хуан Кабрило усети пулсиращия ритъм в гърдите си. Но не революционните двигатели причиняваха пулсирането в застлания с мокет коридор, а ужасно скъпата стереосистема на Марк. За Хуан музиката, гърмяща от единствената каюта в тази част на кораба, звучеше като редица експлозии, придружени от вой на биещи се котки. Воят се надигаше и спадаше без отношение към ритъма и на всеки няколко секунди се чуваха диви крясъци.

Вкусът на Марк Мърфи към музиката, ако това въобще можеше да се нарече музика, бе причината, поради която в тази част на „Орегон“ нямаше други каюти.

Кабрило спря пред открехнатата врата. Членовете на Корпорацията получаваха щедри суми, за да обзаведат каютите си както искат. Тази на Хуан бе облицована с различни видове екзотична дървена ламперия и наподобяваше повече на английски замък, отколкото на каюта. Франклин Линкълн, който бе израснал в бедност по улиците на Детройт и бе прекарал двадесет години във флота, обзаведе своята с легло, шкаф и гардероб. Остатъкът от парите му отиде за изработен по поръчка „Харли Дейвидсън“. Каютата на Макс представляваше миш-маш от различни мебели, които изглеждаха купени от вехтошарски магазин.

Следваха Марк и партньорът му в престъпленията Ерик Стоун. Стаята на Ерик бе фантазията на всеки смахнат компютърджия с всички съществуващи на света видеоигри. Стените бяха украсени с плакати на красиви момичета и казина. Подът бе застлан с антистатична гума, кръстосана от километри кабели. Леглото му беше разхвърляна купчина одеяла и чаршафи в единия ъгъл.

Марк бе последвал стила на минималистите. Стените бяха в приглушено сиво, както и мокетът. Едната стена представляваше видеоекран с почти шест метра диагонал, съставен от десетки плоски екрани. Имаше две кожени кресла, двойно легло и скрин. Доминираха тонколоните. Четири се издигаха на повече от два метра височина и напомняха за музея „Гугенхайм“ в Билбао, Испания, проектиран от Франк Гери. Мърф твърдеше, че острите ъгли в системата влияели на звука. Като се имаше предвид боклукът, който слушаше, Хуан не можеше да разбере как младият оръжейник прави разлика.

Мърф и Стоун стояха пред екрана и разглеждаха сателитните образи, предоставени от Лангстън Овърхолт. Докато „Орегон“ плаваше към Либия, Кабрило бе сключил договор с Овърхолт да действа като спасителен екип под прикритие и бе заръчал на хората си да мислят за това, което ще намерят, след като стигнат до местоназначението си. Освен това бе изискал от Лангстън да му предостави сателитните образи, с които бе сигурен, че Националната разузнавателна служба се бе сдобила само часове след изчезването на Катамора.

Марк и Ерик бяха настроили специалния софтуер да им помогне в търсенето на образа на свален самолет. НРС разполагаше с десетки опитни специалисти, които вършеха същата работа, при това с помощта на много по-добър и нов софтуер от този на неговите хора, но Хуан бе убеден, че те ще намерят сваления самолет първи.