Клайв Къслър - Корсар

— Мога да си представя. От това, което съм чел и виждал по новините, тя беше забележителна. Извинете ме, е забележителна.

Гами се надигна, очевидно раздразнен от гафа си.

— Господин посланик, няма да ви отнемам повече време. Просто исках да изразя загрижеността ни лично. Имате думата ми, че ще ви се обадя веднага щом чуя нещо, независимо от времето.

— Оценявам това!

— А личното ми мнение, Чарлз — Гами нарочно използва малкото име на посланика, — е, че ако това е волята на Аллах, определено не я разбирам.

Муун знаеше, че само най-искрено чувство би накарало Гами да признае, че се съмнява в действията на бога си.

— Благодаря — отвърна посланикът.

Чарлз Муун поведе либийския министър към асансьорите. Миг преди да се разделят, попита:

— Чудя се, как би трябвало да действаме, ако е катастрофа.

— Не разбирам.

— Ако самолетът се е разбил, моето правителство със сигурност ще иска американски експерти да инспектират останките на място. Хората от Националното бюро по безопасност на транспорта са експерти в определянето на какви точно събития са причинили дадена самолетна катастрофа.

— Разбирам, разбирам — отвърна Гами и потърка брадичката си. — Ние също имаме такива специалисти. Не мисля, че това е проблем. Разбира се, ще трябва да се консултирам с президента.

— Да, разбира се. Благодаря.

Минута след като Муун се върна в кабинета си, на вратата се почука.

— Влез.

— Какво мислиш? — попита Джим Кублики, шефът на ЦРУ в посолството.

Бивша колежанска футболна звезда, Кублики работеше за Агенцията от петнадесет години. Трябваше да се навежда, когато минаваше през врати, което пък означаваше, че никога не може да работи под прикритие, тъй като изпъкваше, в тълпата. Но беше компетентен администратор и четиримата агенти към посолството го харесваха и уважаваха.

— И да са замесени по някакъв начин, Гами не знае нищо — отговори Муун.

— От това, което знам, Гами е любимецът на Кадафи. Ако са свалили самолета нарочно, би трябвало да знае.

— В такъв случай интуицията ми казва, че либийците не са извършили нищо и случилото се е инцидент.

— Няма да знаем със сигурност, докато не намерят останките и не пратят екип да ги огледа.

— Така е.

— Попита ли го дали можем да докараме експертите от НББТ?

— Да. Съгласи се, но иска първо да говори с Кадафи. Мисля, че не беше готов за този въпрос и му е нужно време да реши как да приеме предложението ми, без да признае, че нашите хора са по-добри от неговите. Не могат да си позволят дипломатически гаф, като откажат.

— Ако откажат, това със сигурност ще ни каже нещо — отсъди Кублики с типичната за шпионите параноя. — А как е иначе, като личност?

— И преди съм го срещал, разбира се, но този път като че ли видях човека зад дипломатическите любезности. Чаровен и изискан и смятам, че наистина е разстроен от случилото се. Заложи голяма част от собствената си репутация на тази конференция, а сега вижда как тя е помрачена още преди да започне. Наистина е разстроен. Трудно ми е да повярвам, че режимът на Кадафи може да произведе човек като него.

— Кадафи видя какво може да стане, когато свалихме Саддам Хюсеин. Колко време след като го измъкнахме от дупката му Либия се съгласи да изостави ядрената си програма и да отрече тероризма?

— Всъщност само няколко дни.

— Ами да. Явно вълкът може да смени кожата си, когато види последиците от ебаването със Съединените щати.

Муун се намръщи. Не си падаше по патриотарството, а и бе твърдо против инвазията в Ирак, макар да признаваше, че без нея предстоящата мирна конференция вероятно никога нямаше да се състои. Той сви рамене. Кой знае? Събитията се бяха развили по определен начин и нямаше смисъл да разсъждава над миналото.

— Нещо ново? — попита той Кублики.

— Един от шпионските сателити бе преместен от Залива над западната част на либийската пустиня. В момента специалистите оглеждат първите снимки. Ако самолетът е някъде там, ще го намерят.

— Говорим за десетки хиляди квадратни километри — напомни му Муун. — И част от терена е планински.

Кублики не се трогна.

— Тези сателити могат да разчетат номера на кола от хиляди километри.

Муун бе прекалено разстроен от положението, за да му посочи, че разчитането на подробности по определена цел няма нищо общо с претърсването на район с размера на Нова Англия.

— Имаш ли нещо друго за мен?

Осъзнал, че го отпращат, Кублики се надигна.

— Не, сър. Сега е въпрос само на чакане.