Клайв Къслър - Корсар

Светна лампата, за да привлече вниманието им, и Мърф насочи дистанционното към уредбата и спря музиката.

— Благодаря — каза Хуан. — Кажи ми какво слушаш, за да не би да си купя диска по погрешка.

— „Драйфащите музи“ — отвърна Мърфи невъзмутимо.

— Е, няма да допусна чак такава грешка.

Марк носеше съдрани джинси и тениска с надпис „Педро президент“. Косата му бе тъмна рошава грива, но за изненада на Хуан бе обръснал пършивите космалаци, които наричаше брада. Ерик беше с обичайните си бежови панталони и закопчана риза.

Кабрило попипа брадичката си и каза:

— Крайно време беше да се отървеш от тая перушина.

— Момичето, с което си говоря в интернет, каза, че изглеждам по-добре без брада.

Самоувереността на Марк се бе върнала след порицанието на председателя заради грешката му в Сомалия. Сам Прайър, раненият механик, каза, че не хранел лоши чувства към Мърф, но щял да го използва като личен прислужник, докато не излезе от клиниката.

— Умно момиче. Ожени се за нея. Е, какво открихте досега? Чакай. Преди да отговориш — какво е това?

И посочи на екрана мястото, където Сахара се срещаше със Средиземно море, на около осемдесет километра от Триполи и предградията му. Крайбрежната ивица по принцип беше права, но точно в този район морето навлизаше в сушата в идеално оформен правоъгълник. Очевидно беше нещо, изработено от хора — и беше огромно.

— Нов вид приливна електростанция — отговори Ерик. — Появи се в Мрежата преди около месец.

— Не мислех, че Средиземно море има достатъчно високи приливи — отбеляза Хуан.

— Няма, но тази електростанция не разчита на приливите. Мястото, на което е построена, е тесен залив, много по-дълбок от обичайните за района. Построиха висока стена в устието му и го пресушиха. После разшириха пресушения залив и го направиха много по-широк и дълбок. И изградиха шлюзове. По време на прилив водата се влива през тях, тръгва надолу по тръбите и завърта турбините.

— Не звучи логично. Нали старият залив ще се напълни с вода. Не ми пука колко дълбок са го направили.

— Забравяш местоположението — ухили се Ерик. Когато бе прочел за проекта, той интуитивно бе схванал номера. Хуан се вторачи в него неразбиращо и Ерик добави:

— Пустинята.

Председателят внезапно загря.

— Изпарението. Гениално.

— Резервоарът трябва да е колкото се може по-широк. Изчислили точното количество изпарения, за да проектират точния размер. Докато слънцето залезе, изкуственото езеро е вече празно. После приливът се надига, водата се влива през шлюзовете и цикълът се повтаря.

— Ами…

— Солта? Откарват я с камиони нощем и я продават на Европа за обезледяване на пътищата. Напълно обновима чиста енергия плюс няколко милиона годишно от продажбата на сол.

— Има обаче един потенциален проблем — намеси се Марк. — С времето допълнителното изпарение може да промени посоката на вятъра.

— В доклада, който четох, пише, че това ще е без значение — каза Ерик, за да защити проекта от вродената параноя на приятеля си.

— Докладът е написан от италианската компания, изготвила проекта. Естествено е да твърдят, че това няма да има значение, но не съм толкова убеден.

— Не е наш проблем — обади се Хуан, преди Марк да навлезе в поредната си теория за конспирация. — Нашият проблем е да открием самолета на държавния секретар. Разполагате ли вече с нещо?

Мърф надигна кутия „Ред Бул“ и изгълта половината, преди да отговори.

— Значи, имаме няколко сценария. Първо, самолетът е експлодирал във въздуха в резултат на механична повреда, като онзи на ТУА8ОО над брега на Лонг Айланд, или е бил уцелен от ракета, също като ТУА8ОО, в зависимост от това на кого вярваш. Ако случаят е такъв, останките може да са разпръснати на над сто километра, като вземем предвид скоростта на самолета и височината на полета.

— Ще е почти невъзможно да забележим нещо от останките, без да знаем поне приблизително къде е станало събитието — каза Ерик, бършеше очилата си в ризата си.

— Знаем кога са умрели транспондерът и връзката — посочи Марк. — Бързото пресмятане на курса, скоростта и очакваното време на пристигане на международното летище в Триполи води до извода, че самолетът се е разбил близо до границата с Тунис, а останките му са в Либия.

— Това ли разглеждате? — попита Хуан и посочи пустинята на монитора.

Мърф поклати рошавата си глава.

— Не, вече го проверихме и няма нищо. Видяхме изоставен пикап и много следи от гуми, оставени вероятно от граничните патрули, но не и самолет.