Клайв Къслър - Корсар

— Министър Гами, благодаря, че отделихте време от претоварения си график, за да се видим лично — каза Муун.

— Президент Кадафи би желал лично да изрази тревогата на правителството ни, но държавните дела не чакат никого. Моля, приемете скромното ми присъствие като знак, че споделяме загрижеността ви за това бедствено събитие — отвърна Гами и му протегна ръка.

Американецът я стисна и го покани на канапето под стъклената стена, която гледаше към блестящите води на Средиземно море.

Муун беше нисък на ръст и костюмът му висеше отпуснато. Либийският министър на външните работи бе над метър и осемдесет, с хубаво лице и идеална прическа. Костюмът му бе с отличителната кройка на прочутите шивачи от Савил Роу, а обувките му бяха лъснати до блясък. Английският му бе почти безукорен, само с лек акцент, който всъщност дори подсилваше изискаността му. Гами кръстоса крака и внимателно оправи ръбовете на панталона си.

— Правителството ми иска да ви увери, че изпратихме спасителни екипи в района, както и самолети. Няма да спрем, докато не разберем какво е станало със самолета на секретар Катамора.

— Дълбоко благодарни сме за това, министър Гами — отвърна официално Чарлз Муун.

Муун бе дипломат от кариерата и знаеше, че тонът и тембърът на разговора са не по-малко важни от думите.

— Реакцията на правителството ви на тази криза е всичко, което искаме. А личното ви посещение ме уверява колко сериозно е отношението ви към това, което може да се окаже ужасна трагедия.

— Знам, че сътрудничеството между нашите две нации е в начален стадий — каза Гами и махна с ръка, за да покаже стаята. — Дори още нямате официална сграда на посолството и се налага да работите в хотелски апартамент, но не искам това по никакъв начин да изложи на риск успехите ни досега.

— Да, от май 2006 година, когато подновихме отношенията си, се радваме на подкрепа от страна на правителството ви и в този момент не вярвам, че се е случило нещо преднамерено. — И след натъртването и многозначителна пауза добави: — Освен ако не получим нова информация, гледаме на това като на трагичен инцидент.

Беше ред на Гами да кимне. Посланието бе прието.

— Наистина трагичен инцидент.

— Има ли нещо, което моето правителство може да направи, за да помогне? — попита Муун, макар да знаеше отговора. — Самолетоносач „Ейбрахам Линкълн“ се намира в Неапол и може да подпомогне издирването до един-два дни.

— Безкрайно ми се иска да можех да се възползвам от любезното ви предложение, господин посланик. Но вярваме, че нашите военни и цивилни спасителни екипи са по-подходящи за задачата. Дори не ми се иска да мисля за дипломатическите последици, ако се случи друг самолетен инцидент. Освен това народът на Либия не е забравил последния път, когато американски военни самолети летяха в небето ни.

Имаше предвид самолетното нападение на 14 април 1986 година, при което бяха разрушени няколко казарми и сериозно повредена военновъздушната отбранителна система на Либия. Нападението бе в резултат на няколко бомбени терористични атаки в Европа, които бяха свързани с либийски групировки. Либия отрече участието си в терористичните действия, но пък нямаше повече такива до появата на Ал Кайда десет години по-късно. Гами леко се усмихна.

— Разбира се, приемаме, че вероятно сте насочили сателитите си към нас. Ако забележите самолета, няма да имаме нищо против информацията.

Муун запротестира, но либиецът го прекъсна:

— Моля, господин посланик, няма нужда да коментираме този въпрос.

Муун се усмихна за първи път, откакто преди дванадесет часа транспондерът на самолета на Фиона Катамора бе замълчал.

— Просто се канех да кажа, че несъмнено бихме споделили подобна информация.

— Трябва да обсъдим още нещо — каза Гами. — В този момент и с ваше одобрение, разбира се, не виждам причина да отменяме или дори отлагаме мирната конференция.

— Тази сутрин говорих с президента — уведоми го Муун. — Той изрази същото мнение. Ако, не дай си боже, се е случило най-лошото, няма да уважим паметта на секретар Катамора, ако отменим това, което тя смяташе за най-чудесната възможност за постигане на стабилност в района. Вярвам, че тя повече от всеки друг би искала да продължим.

— Ако наистина се е случило най-лошото, както казвате, знаете ли кой ще представлява правителството ви в конференцията?

— Честно казано, не. Президентът отказа да говори по въпроса.

— Разбирам.

— Двамата със секретар Катамора бяха много близки.