Клайв Къслър - Корсар

Цялата тази информация бе споделена през времето, което им бе нужно да стигнат до каютата на Хуан.

— Наистина сте почтен човек, господин Асад — каза Хуан възпитано.

Не вярваше и на дума от чутото. Подозираше, че допълнителните мангизи отиват за издръжката на любовница и че или тя, или жена му наскоро го е халосала достатъчно силно, за да му счупи зъба.

Лоцманът размаха цигарата си и огънчето проблесна в здрачната каюта. Слънцето беше залязло, а Хуан бе запалил само слабата лампа на бюрото си. Беше се дегизирал — тъмна перука, очила и марли в бузите, за да му придадат подпухнал вид, но не искаше Асад да го разгледа добре, макар от собствен опит да знаеше, че типове като него бездруго не искат да оглеждат клиентите си подробно.

— Правим каквото се налага, за да преживеем — философски отсъди Асад, после сложи коженото си куфарче на бюрото и го отвори. — Нашият общ приятел в Кипър каза, че искате да разтоварите пикап и се нуждаете от визи и печати за трима мъже и една жена.

Извади купчина документи и митнически печат. Хуан знаеше реда и му подаде четири паспорта. Всичките бяха произведени в Работилницата за вълшебства на Кевин Никсън и с изключение на снимките в тях нямаше нищо вярно.

Лоцманът записа имената, номерата и другата информация, после подпечата паспортите и връчи на Хуан още няколко документа.

— Дайте ги на митническите инспектори за пикапа. А тези — той извади номера за кола и ги остави на бюрото — ще улеснят пътуването ви из страната.

Това спести на Кабрило нуждата да краде номера от някоя кола в града.

— Много разумно. Благодаря.

Либиецът се усмихна.

— Клиентът трябва да е доволен, нали?

— Вярно е — съгласи се Хуан.

— Добър ли сте в помненето на числа?

— Моля?

— Числа. Номера. Ще ви дам номер на мобилен телефон, но не искам да го записвате.

— А, разбира се. Давайте.

Асад изреди няколко числа.

— Дайте на човека, който вдигне, номер, на който мога да ви открия, и ще ви се обадя до един час. — Асад се ухили. — При положение че не съм с жена си, нали?

Хуан се усмихна насила на тъпата шега.

— Сигурен съм, че няма да се нуждаем отново от услугите ви, но благодаря.

Внезапно жизнерадостното настроение на Асад се изпари и очите му се присвиха подозрително под гъстите вежди.

— Не виждам как трима мъже и една жена в пикап могат да представляват опасност за страната ми, но ако заподозра нещо, което чуя по новините, няма да се поколебая да се свържа с властите. Имам си начини да запазя името си вън от това, ясно ли е?

Кабрило не се ядоса на предупреждението. Беше го очаквал и го бе чувал от десетки хора през годините. Някои дори имаха смелостта да изпълнят заканата си и Асад можеше да е един от тях. Имаше такъв вид. Хуан знаеше какво следва. Асад щеше да се опита да получи някаква информация.

— Американското правителство сигурно е много разстроено заради смъртта на държавния секретар — отбеляза той.

Хуан не си падаше по клишетата.

— Сигурен съм, че е така. Но, както видяхте от паспорта ми, аз съм канадски поданик. Нямам много общо с това, което се случва с южната ни съседка.

— Все пак те вероятно нямат търпение да открият мястото на катастрофата.

— Убеден съм, че е така — отвърна Кабрило с каменното лице на професионален играч на покер.

— Откъде точно сте? — внезапно попита Асад.

— Сейнт Джонс.

— В Нова Скотия?

— Не, в Нюфаундленд.

— А, полуостровът.

— Остров е.

Асад кимна. Тестът бе издържан успешно. Вероятно капитанът наистина бе канадец.

— Може би правителството ви иска да помогне на южните си приятели в това начинание — все пак опита той още веднъж.

Хуан разбираше желанието на Асад да се увери, че са тук заради самолетната катастрофа, а не за нещо друго. Това бе единственото логично предположение, което арабинът можеше да направи, като се имаше предвид времето на пристигането им. Не видя никаква причина да не успокои либиеца.

— Сигурен съм, че са повече от готови да помогнат с каквото могат.

Усмивката на Асад се върна.

— Министърът на външните работи, Гами, излезе снощи по телевизията и помоли хората, които разполагат с информация за катастрофата, да се обадят незабавно на властите. В интерес на всички е самолетът да бъде намерен, нали?

— Да, така е — отвърна Хуан.

Почваше да му писва от въпросите на Асад. Отвори чекмеджето на бюрото и извади издут плик. Арабинът се наведе нетърпеливо към него.

— Мисля, че това ще помогне за добрата ни сделка — каза Хуан и му подаде плика.