Клайв Къслър - Корсар

— Вместо да те спаси — каза палачът на арабски — този кораб само ускори екзекуцията ти.

И се вторачи в Катамора. Тя отвърна решително на погледа му.

— Готова ли си да умреш?

— В името на мира — отвърна тя, като се помъчи да говори спокойно. — Бях готова да умра още в мига, когато схванах идеята.

Оковаха я на стол, поставен пред черното платно. Подът бе застлан с найлонови чаршафи. Завързаха й устата, за да й попречат да каже прощалните си думи.

Палачът кимна на оператора и той започна да снима. Камерата се фокусира върху Фиона за момент, за да се увери, че публиката знае кой точно ще умре. После палачът застана пред нея и вдигна инкрустирания си ятаган.

— Ние, слугите на Сюлейман Ал Джама, заставаме пред вас днес, за да отървем света от още една неверница — прочете той от напечатан лист. — Това е нашият отговор на кръстоносците, които искат да ни наложат покварата си. От тази неверница дойдоха най-ужасните им лъжи, затова тя трябва да умре.

Фиона си наложи да не обръща внимание на дрънканиците му и чу само собствения си глас в главата си: „Отче Наш, който си на небесата…“

Видът на простреляните му другари сви сърцето на Кабрило, но нямаше начин да се върне при тях. Вместо да обмисля оттеглянето си, той реши да се впусне в битката сам. Никой от либийските моряци не му обърна внимание. Благодарение на терористите на Ал Джама, които използваха кораба за база за екзекуцията на Фиона Катамора, непознатото лице не беше тревожна гледка. Хората, които се движеха из кораба, бяха прекалено заети със собствените си задачи. Когато един пожарникарски екип се втурна към него, Хуан спря и залепи гръб за стената, както би постъпил всеки обучен моряк.

— Ела с нас — извика водачът на екипа, без да спира.

— Имам заповеди от капитана — отвърна Хуан през рамо и се затича в обратната посока.

Намери стълбата и взе стъпалата през три. На следващата палуба се устреми право към трапезарията. Пред вратата стояха двама въоръжени пазачи. Единият гледаше вътре, а другият погледна Кабрило, но реши, че е член на екипажа, заради униформата му.

Ако Хуан се нуждаеше от потвърждение, че на борда има терористи, вече го имаше. Тези типове с кефиите и калашниците определено бяха терористи.

Чу от трапезарията глас, който тъкмо казваше:

— … убиха жените и децата ни в домовете ни, бомбардираха селата ни и оскверниха повелята на Аллах.

Това му беше достатъчно. С ледена ярост, родена от дългите години битки, той смъкна автомата от рамото си. Очите на единия терорист се ококориха, но това бе единствената реакция, за която председателят му отпусна време. Оръжието му изгърмя и преряза телата на двамата араби. Кръвта им опръска стената.

Хуан се движеше толкова бързо, че му се наложи да срита настрани още гърчещите се тела, за да влезе в трапезарията. Шестима въоръжени мъже стояха вдясно от него, извън обсега на монтираната на триножник камера. Още двама се намираха близо до камерата, а трети стоеше пред нея, стиснал лист хартия в едната си ръка и ятаган в другата.

Фиона Катамора седеше зад него. Устата й бе вързана, но очите й гледаха смело и ясно.

Кабрило осмисли видяното за половин секунда. Палачът трябваше да се премести, за да нанесе удара си, а мъжете до камерата бяха оставили оръжията си на пода.

Хуан се плъзна на колене, за да си осигури по-добра позиция за стрелба, и откри огън по шестимата терористи. Двама се проснаха на пода, преди да осъзнаят, че е нахлул през вратата. Третият умря, докато се опитваше да се прицели в него. Половината череп на следващия отлетя и опръска околните с мозък и кръв.

Кабрило прикова останалите двама към стената с куршумите си и се завъртя към онзи с ятагана. Типът обаче имаше най-бързите рефлекси, които Хуан бе виждал. Само четири секунди бяха изминали от първия изстрел. Всеки нормален човек би прекарал половината от това време в осмисляне на случилото се.

Но не и типът с ятагана.

Той се задвижи още в мига, когато погледът на Хуан мина покрай него за първи път — вдигна високо ятагана, извъртя се грациозно и замахна към голия врат на Катамора още преди последният терорист да падне.

Възбуден от прилива на адреналин, Хуан го гледаше като на забавен кадър. Завъртя дулото на автомата, но знаеше, че е прекалено късно. Все пак стреля, а от отсрещната страна на трапезарията операторът измъкна пистолет от кобур, който Кабрило не бе видял.

Свирепа болка избухна в главата на Хуан и светът стана черен.