Клайв Къслър - Корсар

Това вля нови сили у председателя и той се забори с дива ярост. Ритникът го беше замаял и сега се биеше само по инстинкт. Наведе се, за да избегне следващия удар, и халоса с лакът моряка в пищялката. Ударът бе нанесен с такава сила, че костта се счупи.

Мъжът изпищя от болка. Хуан заби коляно в слабините му и го блъсна надолу по стълбите. После грабна ръката на Фиона и затичаха към изхода.

Люкът, през който Хуан бе влязъл, беше затворен. Той го отвори. Очакваше да види „Орегон“ залепен за фрегатата, но за негово разочарование разстоянието между двата кораба бе поне десет метра.

От другата страна на фрегатата се чу експлозия, много по-силна от всички, откак бе започнала битката. Ракетата се бе взривила в приливната електростанция на брега.

Осем автомата пуснаха безмилостни откоси в страничната пещера. Каменни отломки и рикошети изпълниха въздуха.

Терористите нападаха толкова ожесточено, че американците не можеха да отвърнат на огъня, а седяха свити близо до входа.

Внезапно един от арабите се хвърли в пещерата с диви крясъци, застреля яростно и разкъса на парчета леглото и книгите по рафтовете. Линда го уцели с кратък откос в гърдите.

Извади късмет, че успя да го убие, преди да уцели някой от тях, но знаеше, че това няма да се повтори. Следващия път цялата група щеше да се нахвърли върху тях и всичко щеше да приключи.

Провери мунициите си. Нямаше резервни пълнители, а този в автомата й бе наполовина празен. Ерик също бе изстрелял куршумите си и държеше оръжието си като бухалка. Марк Мърфи също нямаше много патрони.

През целия си съзнателен живот Линда бе защитавала страната си, а сега щеше да умре в тъмна пещера далеч от къщи, в битка с банда фанатици, които искаха само да продължат да убиват.

Енергичната стрелба пред пещерата понамаля. Очевидно терористите се готвеха за последната атака.

Граната профуча над тях и падна в нишата със сандъците. Дървото пое част от взрива, а от сандъците се изсипаха златни монети. Отново никой не бе уцелен, но взривът ги разтърси. Парчета горящо дърво паднаха на леглото и запалиха чаршафите. След секунди въздухът се изпълни с дим.

Ерик извика нещо на Линда, но тя не можа да го чуе. Беше сигурна, че арабите се готвят да нахлуят в пещерата. Мръсна, ранена и вбесена, тя се приготви да натисне спусъка на автомата.

Но нищо не се случи. Нямаше атака. От седмината оцелели терористи само един или двама продължаваха да стрелят в пещерата. „Изчакват ни — помисли Линда. — Знаят, че димът ще ни принуди да излезем, или се надяват, че ще загинем в пожара“.

Просната на пода, тя внимателно си пое дъх. При всяко вдишване дробовете й сякаш изгаряха. Хората на Асад щяха да си получат очакваното. Нейната група не можеше да остане тук още много. Тя погледна въпросително Ерик и Марк. Те прочетоха мислите й и кимнаха. Линда се надигна, а другарите й застанаха до нея.

— Да вървим, слънчице — извика Марк и тримата се втурнаха напред.

Профучаха покрай горящите завеси и изскочиха навън… но никой не стреля по тях. Линда се огледа в мъждивата светлина, но не видя никого. На земята на няколко метра от тях бе проснат терорист с дупка по средата на гърба. После тя видя, че някак си са успели да уцелят и още хора. Подът на пещерата бе осеян с трупове. Огледа се объркано и преброи осем.

По гръбнака й пробяга суеверна тръпка.

Един от терористите се раздвижи изтощено и се помъчи да си поеме въздух. Също като първия и той бе уцелен в гърба. Марк изрита автомата му настрани и го претърколи. Кървави мехурчета от пробития му дроб украсяваха устните му. Линда никога не бе виждала Тарик Асад и не позна сключените му вежди.

— Как…? — изстена той.

— Знаем не повече от теб — отговори Марк.

И тогава над пращенето от горящия „Сокол“ и звънтенето в ушите им чуха мелодичен баритон, който пееше:

— „… до бреговете на Триполи, ще се бием за страната си, по въздух, земя и море…“

— Линк?! — извика Линда.

— Как си, сладурче?

Бившият тюлен изскочи от укритието си. Очилата за нощно виждане висяха на врата му.

— Пристигнах колкото се може по-бързо, но това тяло не е създадено за тичане през шибаната пустиня.

Линда обви ръце около врата му и захлипа, притиснала лице в гърдите му. Решителността й да се втурне в самоубийствена атака срещу враговете се смени с дивото облекчение, че е оживяла. Марк и Ерик затупаха Линк по гърба и се разсмяха.

— Май сте се справили добре, момчета — каза Линк, а от неговата уста това бе истинско признание и знак на уважение.