Али Гами погледна часовника си поне за десети път, откак Кадафи бе започнал да говори. И непрестанно хвърляше погледи към помощника си, който стоеше близо до предната врата, пъхнал в ухото си слушалката на радиопредавател. Всеки път, когато срещаше погледа му, помощникът леко поклащаше глава.
Телохранителят на Чарлз Муун му посочи странното им поведение. Посланикът се загледа внимателно във външния министър и видя и други признаци на безпокойство. Гами непрестанно пристъпваше от крак на крак или пък пъхаше ръце в джобовете на сакото си и след миг ги вадеше. Много от гостите се бяха изморили от дългата реч, която продължаваше вече почти половин час, но Гами изглеждаше повече раздразнен, отколкото отегчен.
Външният министър отново насочи очи към помощника си. Той бе леко извърнат настрани и бе закрил с ръка ухото си, за да чува по-добре над монотонния глас на Кадафи. След миг се обърна и кимна на Гами, а на лицето му се изписа триумфална усмивка.
— Време е за шоу — прошепна телохранителят на Муун.
Гами се качи на първото стъпало, за да привлече вниманието на либийския лидер, и когато Кадафи приключи многословните си похвали по адрес на Фиона Катамора, министърът се изкачи по-високо и зашепна в ухото му.
Кадафи пребледня.
— Дами и господа — каза той с треперещ глас, — току-що получих ужасна новина.
Муун преведе на придружителя си.
— Изглежда, самолетът на обичаната от всички американска държавна секретарка е оцелял при катастрофата.
Всички ахнаха изумено.
— Моля за вниманието ви, дами и господа. Не е каквото изглежда. След катастрофата госпожица Катамора е била отвлечена от хората на Сюлейман Ал Джама. Тъкмо научих, че се канят да я екзекутират. Министър Гами ми каза, че имали начин за връзка с нас в тази къща.
Кадафи последва външния си министър в съседната стая и скоро много от важните гости се скупчиха в нея. Телохранителят на Муун го задържа назад и останаха в антрето, откъдето занадничаха над рамената на другите. Телевизорът работеше и отблясъкът му караше хората да изглеждат бледи като призраци. Няколко жени плачеха.
Внезапно на екрана се появи образ. Пред черна завеса седеше секретар Катамора. Косата й беше разчорлена, около тъмните й очи имаше синкави кръгове. Превръзката на устата скриваше високите й скули, но все пак изглеждаше красива.
Плачовете се усилиха.
Мъж със закрито от карирана кефия лице пристъпи напред. Носеше ятаган.
— Ние, слугите на Сюлейман Ал Джама, заставаме пред вас днес, за да отървем света от още една неверница — прочете той от един лист. — Това е нашият отговор на кръстоносците, които искат да ни наложат покварата си. От тази неверница дойдоха най-ужасните им лъжи, затова тя трябва да умре.
Телохранителят на Муун загледа внимателно реакцията на Гами. Нещо от драмата, която се разиграваше на екрана, бе нарушило самообладанието му и му придаваше налудничав вид.
Кадафи взе малката уебкамера, поставена на телевизора, протегна я пред себе си и каза:
— Брате мой. Мой мюсюлмански брате, това вече не е пътят. Мирът е естественият ред в света. Проливането на кръв води до ново проливане на кръв. Не виждаш ли, че с убийството й няма да постигнеш нищо? То няма да сложи край на страданията в мюсюлманския свят. Само преговорите могат да постигнат това. Едва когато седнем с враговете си и обсъдим онова, което ни тормози, можем да се надяваме да живеем в хармония и мир.
— Коранът ни учи, че не може да има хармония и мир с неверниците.
— Коранът също така ни учи да обичаме всички живи същества. Аллах иска сами да направим избора си. Времето за предпочитане на омразата свърши. Правителствата ни се срещат сега, за да изберат най-доброто за народите ни. Моля те да оставиш ятагана и да пощадиш живота й.
Никой не можеше да види чертите на терориста заради шала, но езикът на тялото му бе лесен за разчитане. Рамената му се отпуснаха и той свали тежкия ятаган.
И тогава от задната част на залата се чу тропот на десетки крака по мраморния под. Планът се проваляше.
Али Гами грабна уебкамерата от ръката на Кадафи и изкрещя на телохранителя си:
— Мансур! Какво правиш! Стрелците ни са тук. Убий я! Веднага!
Вместо да вдигне ятагана и да отреже главата на Катамора, мъжът на екрана дръпна превръзката от устата й.
— Мансур! — извика Гами отново. — Не!
Някой дръпна камерата от министъра в същия миг, когато друг притисна в гърба му дулото на пистолет. Той се извъртя и видя азиатския телохранител на посланик Муун.
Читать дальше