Клайв Къслър - Корсар

— Играта свърши, Сюлейман — каза Еди Сенг. — Гледай.

На монитора мъжът, когото Гами смяташе за най-доверения си човек, свали кефията си.

— Как мина? — попита Кабрило. Глава му бе омотана с бинтове.

— Мисля, че терминът е „заловени с окървавени ръце“.

Отрядът от личната охрана на Кадафи влезе в залата и докладва, че са арестували фалшивите охранители навън, без да се наложи да стрелят.

Кадафи, който бе предупреден за операцията от Чарлз Муун, се обърна към външния си министър.

— Представлението приключи. След анонимно обаждане днес следобед швейцарски военни нахлуха в къщата, където държеше внука ми, след като фалшифицира смъртта му при автомобилна катастрофа. Той е в безопасност и вече няма да седиш на гърдите ми като усойница и да заплашваш да го убиеш, ако не те оставя да правиш каквото искаш. Наистина не знаех, че си Ал Джама. Мислех, че ме изнуди, за да се добереш до властта и да се обогатиш. Но сега се разкри пред света. Вината ти е несъмнена, а екзекуцията ти ще е бърза. А аз ще работя усърдно да отърва правителството си от всички, които говореха почтително за теб.

Кадафи разпери ръце към важните личности в залата.

— Всички ние сме твърдо решени да отхвърлим твоя начин, а провалът ти да убиеш лидерите на другите мюсюлмански страни ще служи като предупреждение за всички, които стоят на пътя на мира. Отведете този боклук — обърна се той към войниците.

Едър либийски войник сграбчи Гами за врата и го поведе през зашеметената тълпа.

От телевизора се чу женски глас:

— Господин президент, и аз не можех да го кажа по-добре. — Фиона Катамора се бе изправила До Хуан. — Искам да уверя всички присъстващи, че утре сутрин точно в девет ще седна на масата за преговори. И — заедно — ние ще навлезем в нова ера.

Куршумът, който одраска главата на председателя в трапезарията, го събори само за секунда, но през тази секунда неговият куршум свърши нещо наистина впечатляващо — удари ятагана и той уцели металния гръб на стола, а Фиона падна на пода.

Проснат на пода, Хуан бързо стреля и уби оператора и помощника му. Типът с ятагана бе изгубил оръжието си и сега се отдръпна от Фиона, вдигнал ръце над главата си.

— Моля те — изхленчи той. — Невъоръжен съм.

— Свали й белезниците и превръзката — нареди Хуан.

Преди да успее да изпълни заповедта му, мъжът, който преди секунди бе заплашвал живота на Катамора, се подмокри.

— Май е по-трудничко да се изправиш срещу въоръжени мъже в битка, отколкото да взривяваш невинни, а? — подигра го Хуан.

Превръзката падна от устата на Фиона и Кабрило я попита:

— Добре ли сте?

— Да, така мисля. Кой сте вие?

— Да кажем, че съм духът на лейтенант Хенри Лафайет, и да забравим за това — отвърна Хуан и извади радиостанцията от джоба си. — Макс, чуваш ли ме?

— Крайно време беше да се обадиш — отговори Ханли раздразнено, което както винаги издаваше тревогата му.

— Добрах се до госпожица Катамора и сега сме на път навън.

— Побързайте. „Сидра“ ускорява и разполагаме само с две минути, за да изпълним плана ти за бягство.

Фиона се надигна и разтърка изранените си от белезниците китки. Застана на безопасно разстояние от терориста и каза нещо, с което направо взе акъла на Хуан:

— Прощавам ти. Моля се някой ден да спреш да ме виждаш като враг и да ме приемеш за приятел.

После се обърна към Кабрило.

— Не убивайте този човек.

Той не можа да повярва на ушите си.

— Въпреки цялото ми уважение към вас трябва да попитам: да не сте полудяла?

Без да погледне назад, тя излезе от трапезарията. Хуан се завъртя към терориста и изстреля един куршум. После взе сценария от пода и погледна честотата, на която бе нагласена видеокамерата. Бързо настигна Катамора и й каза:

— Не можех да му позволя да тръгне след нас, така че го прострелях в коляното.

Хвана я за ръка и заедно се втурнаха към главната палуба. Димът вече не бе толкова гъст. Двама моряци стояха на последната площадка на стълбището. Не реагираха, докато не познаха американската държавна секретарка. После се хвърлиха към нея едновременно. Хуан простреля единия, но другият се стовари върху него и го повали.

Фиона се опита да го отдръпне и ако не бе преживяла толкова много през последните няколко дни, може би щеше да успее. Но вече бе прекалено изтощена. Морякът презрително я бутна настрани и срита Кабрило в брадичката.

Мощен тътен разтърси стълбището. От палубата на „Орегон“ бе изстреляна ракета. Издигна се нагоре, а опашката й проблесна заплашително.