Клайв Къслър - Корсар

Алана излезе от пещерата, олюляваше се. Носеше внимателно няколко книги. Страниците им димяха. Едната се запали и Марк я грабна от нея, метна я на земята и я засипа с пясък, за да угаси пламъците.

— Исках да спася повече — избъбри тя и се закашля, — но димът… не можах… но взех това.

— Какво е? — попита Линда.

Беше малък кристал с груб обков на сребърна верижка. Бижуто не беше особено красиво, всъщност приличаше на изработено от дете, за да зарадва майка си с подарък. Но освен очевидната му старост, в него имаше нещо привлекателно, сякаш в пещерата около тях се долавяше нечие присъствие.

Куршум бе счупил камъка и той лежеше в обкова на малки парченца, а от него се стече единствена тъмночервена капка.

— Мили боже! — ахна Марк, коленичи и вдигна шепата пясък, където капна капката. Извади от джоба на ризата си блокче шоколад, разви го, изхвърли го, прибра пясъка в станиола и го уви грижливо. На дланта му имаше червено петно, смесило се с кръвта от порязване по време на битката.

— Когато завивките изгоряха, видях, че на леглото лежи мумия, поставена с лице към Мека. Това беше около врата й. Хенри Лафайет сигурно е разположил Ал Джама по този начин след смъртта му и го е оставил да почива с най-великото си съкровище. Това е Бижуто на Йерусалим, нали? А това е Неговата кръв, запазена в продължение на две хиляди години в кристала.

— Неговата кръв? — попита Линк. — Чия?

— В станиолчето в ръката на Марк може да е кръвта на Исус Христос.

Огромната стоманена порта на приливната станция се издигаше на повече от тридесет метра. Когато станцията работеше с пълна мощност, портата се спускаше, за да позволи притока на вода в огромните тръби, които стигаха до помещението с турбините на четиридесет метра под морското равнище. Когато слънцето залязваше, портата се затваряше, а турбините спираха, така че работниците да могат да съберат солта, останала от изпарението.

Ракетата от „Орегон“ удари машините, които задействаха портата, право в средата, взриви хидравличната система и смаза механичната спирачка. Дори налягането на океана не можа да задържи тежката порта на мястото й и тя започна да се спуска сама във вдлъбнатината в изкуствената дига.

Вода нахлу неудържимо и тежката стомана се понесе надолу. Милиони тонове вода се изсипаха през процепа. Тръбите за отвеждане бяха затворени, за да защитят деликатните турбини, и потопът се понесе диво към пустинята.

Макс Ханли беше насочвал „Сидра“ към подходящото място, преди да изстреля ракетата. Сега загледа на монитора как океанът оттатък фрегатата изчезва и усети силата на течението и водовъртежа.

Водовъртежът засмука „Сидра“ и я понесе към пустинята. Макс насочи „Орегон“ след нея и бързо съкрати разстоянието, като наблюдаваше камерата, за да види къде ще се появи Хуан.

— Хайде, приятел, не разполагаме с цял ден — подкани го той шепнешком.

Внезапно председателят изскочи на палубата, хванал Фиона Катамора за ръка. Макс засили „Орегон“ и двата кораба се удариха леко. Хуан се метна на парапета на „Сидра“, вдигна Катамора от палубата и я хвърли на „Орегон“, право в ръцете на очакващия я Майк Троно.

Веднага щом ботушите на Кабрило изтропаха на палубата, Макс отдалечи „Орегон“ от фрегатата и даде пълен напред. Либийският кораб отчаяно се мъчеше да се измъкне от водовъртежа, но губеше битката.

Революционните двигатели на „Орегон“ му осигуряваха десет пъти повече мощност и той бързо започна да се отдалечава. Корпусът на „Сидра“ се удари странично в засмукващите устройства на станцията. Под кила му течеше вода, но наводнението бе удържано. Фрегатата се залюля опасно. Морето притискаше корпуса й и стоманата стенеше от налягането, а екипажът не можеше да направи нищо, за да спре отдалечаването на кораба, унищожил идеалния им план.

На палубата на „Орегон“ бойците на Корпорацията се струпаха около председателя и гостенката му.

Хуан протегна ръка към Фиона, за да се представи официално.

— За мен е чест да се запозная с вас. Аз съм Хуан Кабрило. Добре дошли на борда на „Орегон“.

Катамора бутна ръката му настрани, прегърна го и зашепна благодарности в ухото му.

— Знам, че сте жена с много постижения, но се чудя дали актьорското майсторство е едно от тях — засмя се Хуан.

Тя го изгледа озадачено.

— Актьорско майсторство? След всичко, което преживяхме, говорите за театър?

Кабрило я прегърна през кръста и я поведе към вътрешността на кораба.