Клайв Къслър - Корсар

Фиона Катамора беше главната тема за разговор тази вечер. Муун бе дочул, че Кадафи, с цивилен костюм вместо с любимата си униформа, ще произнесе реч за загубата й.

Телохранителят на Муун, облечен в смокинг под наем, го потупа по ръката и кимна към входа на съседната стая. Сгушена далеч от погледите, близо до тавана бе монтирана видеокамера.

— Преброих пет досега — каза телохранителят.

— За безопасност?

— Или за поколенията. Можеш да се обзаложиш, че в момента работят и са готови да запишат нападението. Също така забелязах, че плазменият телевизор във всекидневната е нагласен временно. Кабелите му са залепени за пода, а не минават под персийския килим. По този начин всички ще станат свидетели на обезглавяването. А и ще се скупчат един до друг и ще се превърнат в удобни мишени. Мисля, че представлението ще е двустранно, тъй като видях до телевизора и малка уебкамера.

— Наистина ще се случи, нали?

— Това е планът им, но не се тревожи. Знаем какво правим.

— Успяхте ли да разберете кои са истинските охранители и кои са терористите?

— Терористите са още навън. Хората, планирали нападението, знаят, че не биха успели да останат дълго под прикритие.

Телохранителят може и да изпитваше увереност, но наблюдаваше внимателно смесените с гостите либийски агенти.

Муамар Кадафи изкачи няколко стъпала, за да се издигне над тълпата. Държеше безжичен микрофон. Оркестърът замълча, а гостите се обърнаха към него, за да чуят речта му за Фиона Катамора.

Либийският лидер бе прочут със склонността си към дрънкане, също като Фидел Кастро. След първите пет минути Муун спря да го слуша.

Вече бе избърсал потните си ръце два пъти и знаеше, че ако си свали сакото, петната под мишниците му сигурно ще са чак до колана му.

Телохранителят до него изглеждаше съвсем спокоен.

В тъмната пещера Ерик опипом смени пълнителя на автомата. Бяха му останали само още два. Рамото му пулсираше в ритъм с препускащото му сърце, а не бе имал възможност да се погрижи за него. Лепкава кръв се стичаше чак до пръстите му.

Друга граната удари точно под планшира на „Сокол“ и падна на земята. Експлозията бе заглушена от корпуса, но залюля кораба към кея. Този път сухото дърво се запали веднага, а те не можеха да направят нищо.

— Щом стане достатъчно светло, ще се превърнем в идеални мишени — кисело отбеляза Марк.

Линда Рос вече различаваше определени очертания в мрака. Знаеше, че Мърфи е прав. Тъмнината ги беше пазила досега, но когато огънят се разгореше и светлината му изпълнеше пещерата, предимството щеше да е на страната на терористите. Въпросът бе дали да чакат и да се надяват да се справят някак си с нападението, или да търсят друг изход.

Взе решение в мига, когато осъзна ограничените им възможности.

— Добре, ще се покрием с кратка стрелба. Марк, Ерик, вземете Алана и скочете на кея, после се отдалечете от входа. Опитайте се да намерите отбранителна позиция. Ще ви отпусна тридесет секунди аванс. После ще ги обстрелям отново и ще се присъединя към вас.

Придвижиха се бързо до парапета на „Сокол“. Пожарът още не бе осветил цялата пещера, но виждаха на пет-шест метра разстояние. Трупът на терорист лежеше проснат на земята пред тях. Черното петно под гърдите му бавно се просмукваше в пръстта.

— Огън! — нареди Линда.

Отекна мощен залп, който обсипа камъните и пръстта, взривени навремето, за да запечатат входа към пещерата.

Веднага щом изпразниха пълнителите, Марк и Ерик вдигнаха Алана под мишниците. Линда продължи да стреля зад тях, за да задържи враговете. Тримата скочиха на кея. Алана почти падна и ако Ерик не я бе хванал, щеше да се подпре на зловещо обгорените си ръце.

Приведен ниско, Марк ги поведе напред, протегнал ръце пред себе си. Докосна задната стена на пещерата, обърна се надясно и започна да опипва неравната повърхност. Алана не можеше да сложи ръка на камъните, но Ерик я държеше за рамото, за да й помага.

Вървяха опипом около двадесет и пет метра. Ожесточената престрелка зад тях продължаваше.

Марк рискува да светне с фенера си за миг. Намираха се в края на кея. Точно пред тях бяха струпани въжета, вериги в плетени кошници и дъски. Това, което привлече вниманието му, бе входът към странична пещера. На скалата над него бе монтиран метален прът. От него висяха парцали от плътните бродирани завеси, които навремето бяха осигурявали усамотение на човека вътре.

— Може и да се уредим — каза Марк и тримата влязоха в новата пещера.