Клайв Къслър - Корсар

— По принцип бих се съгласил — отвърна Хуан. — Но веднага щом се задействаме, те ще се отправят към контролната кабина. Коридорите ще са празни, а всеки, останал в трапезарията, ще е терорист. Военният екипаж ще заеме позициите си. Ние ще очистим лошите, ще грабнем госпожица Катамора и ще се разкараме от проклетото корито още преди да осъзнаят какво става.

— Има още един проблем в плана ти — каза Макс, докато палеше лулата си. — Не си ни обяснил стратегията за оттегляне. Веднага щом се отдалечим, „Сидра“ ще тръгне след нас. Размишлявах по въпроса и искам да предложа следното. Още един екип да се качи на борда й с допълнително количество експлозиви. „Орегон“ може да извади от строя някои от оръдията й по време на нападението, а екипът ще взриви останалото.

Ханли не беше прочут със стратегическите си идеи, така че Хуан наистина се впечатли.

— Макс, това е великолепен план.

— И аз така си помислих — гордо отвърна Макс.

— Единственият проблем е, че тези хора ще бъдат убити много преди да стигнат до основната оръжейна система на „Сидра“ — каза Хуан и посочи плана на фрегатата. — Имат тридесетмилиметрови картечници и в четирите ъгъла на надстройката. Можем да извадим от строя тези откъм нас, но двете от другата страна са защитени от самия кораб. Нашите момчета ще бъдат накълцани на парчета.

— Изпрати Гомес с хеликоптера и ги удари с ракета — предложи Ханли, разстроен, че не одобряват плана му.

— Радарите ще ги уведомят за появата му много преди да се приближи.

Макс попита нацупено:

— Добре, хитрецо, каква е твоята идея?

Хуан дръпна чертежа настрани. Под него се виждаше карта на либийската брегова линия на юг от сегашното им местоположение. Той потупа едно място на петнадесетина километра на запад от тях.

— Това.

Макс огледа картата и се ухили демонично.

— Гениално.

— Подозирах, че ще ти хареса. Това е причината, поради която забавяме нападението с няколко минути. Те трябва да стигнат достатъчно близо, за да изпълним плана — каза Хуан и добави: — Ако няма нищо друго, всички по местата си.

— Да действаме — каза Майк Троно.

Мъжете се спуснаха по стълбите към главната палуба. Хуан и Макс останаха за момент до масата.

— Все още изглеждаш недоволен — каза Кабрило на най-добрия си приятел.

— Влизаш в бърлогата на лъва, Хуан. Това не е като да се вмъкнеш в някой склад посред нощ и да набиеш няколко ченгета под наем. На този кораб има наистина опасни типове. Страхувам се, че в мига, когато осъзнаят, че става нещо, ще убият Катамора и всичките ни усилия ще отидат на кино.

Председателят сдържа хапливия си отговор и каза сериозно:

— Знам, но ако не се опитаме, значи им признаваме победата. В известно отношение сегашната война е започнала в тези води преди двеста години. Тогава нашата страна се е застъпила за принципите си и се е борила юнашки. Няма ли да е чудесно, ако тъкмо ние приключим войната сега?

— Е, ако не друго, поне ще е поетична справедливост.

Хуан го плесна по гърба и се ухили.

— Така те искам. А сега слизай в оперативния център и се грижи нищо лошо да не се случи с кораба ми, докато ме няма.

Макс поклати глава.

— Знаеш, че не мога да спазя подобно обещание.

Дадоха сигнал на капитан Макюло и огромният танкер промени курса си на юг към либийската фрегата. Разстоянието между двата кораба бързо се скъси. „Орегон“ също се устреми към плячката си.

Радиото мълча, докато танкерът не се приближи на две мили северно от фрегатата. Хуан сложи слушалките си и зачака в сянката на планширите заедно с хората си. Слънцето зад тях залязваше и най-ужасната жега бе олекнала, но палубата все още бе прекалено нагорещена.

— До танкера, който се приближава към кърмата ми. Говори „Халидж Сурт“ от либийския флот. Прекалено близо сте за безопасно разминаване. Моля, променете курса си.

— „Халидж Сурт“, говори Джеймс Макюло, капитан на „Аги Джонстън“.

Макюло говореше тихо и възпитано. Хуан си го представи — метър и деветдесет и абсолютно плешив.

— В момента минаваме през някакъв странен отлив. Завъртяхме руля и корабът започва да реагира. Ще се подчиним на заповедта ви навреме, уверявам ви.

— Добре — последва лаконичен отговор от „Сидра“. — Моля, уведомете ни, ако затрудненията ви продължат.

Макюло се придържаше към сценария на Хуан и първото действие от пиесата мина отлично. Разбира се, капитанът на танкера щеше да запази курса и да предостави повече време на „Орегон“.