Клайв Къслър - Корсар

Вече се намираха достатъчно близо до „Сидра“ и Хуан предположи, че те могат да подслушват всички комуникации. За да преодолее това препятствие, намери имейла на танкера в страницата на „Петромакс“ и изпрати съобщение на капитана. Не беше най-удобното средство за връзка и си разменяха послания почти десет минути, преди да успее да убеди капитана, че е командирът на кораба, който го следва на около километър, а не някое откачено хлапе, което праща имейли от мазето на родителите си в Щатите.

Докато чакаше отговора, Кабрило съжаляваше, че Марк и Ерик не са на борда — двамата щяха да проникнат в мрежата на компанията и да издадат директни заповеди, а на него нямаше да му се налага да обяснява какво иска от плаващото чудовище и защо.

Нов имейл се появи в кутията му.

„Капитан Кабрило, това противоречи на инстинкта ми и на годините обучение, но ще се съглася да го направя, при положение че не се доближим на повече от километър до фрегатата, а вие ни осигурите същата защита както в Ормузкия проток, ако започнат да ни обстрелват.

Иска ми се да можех да направя повече, но трябва да поставя интересите на кораба и екипажа си над желанието си да ви помогна безрезервно. Прекарах по-голямата част от кариерата си по пристанищата из Близкия изток и мразя това, което терористите причиниха на района, но не мога да позволя нещо да се случи на танкера. Както можете да предположите, ако бяхме натоварени с петрол вместо с баласт, отговорът ми щеше да е категорично «не».

Всичко най-хубаво, Джеймс Макюло.

П. С. Халосайте ги здраво по ченето. Успех!“

— Мамка му! — извика Хуан. — Ще го направи.

Макс Ханли стоеше до масата с картите, стиснал лулата между пожълтелите си от тютюна зъби.

— Не очакваш да съм въодушевен, когато планираш да си играеш с тежковъоръжена фрегата, нали?

— Това ще е идеално — възрази Хуан. — Ще се промъкнем през защитата й още преди да осъзнае какво става. През цялото време ще държим танкера между нас и „Сидра“. И според тях покрай фрегатата ще мине само един кораб. Нямат представа, че ние сме тук, и няма да го разберат, докато „Джонстън“ не се отдалечи.

После натрака бърз отговор в компютъра.

„Капитан Макюло, вие сте ключът за спасяването на живота на държавния секретар и не мога да ви се отблагодаря достатъчно. Бих искал да получите признанието, което заслужавате, но този инцидент трябва да остане в тайна. Ще ви светнем с прожектора, когато искаме да започнете. Това ще е след около десет минути.

На масата беше разстлан подробен план на руската фрегата — показваше всичките й вътрешни помещения и коридори. До Макс стояха Майк Троно и Джери Пуласки, които щяха да водят нападателните екипи. Бяха идеално обучени бойци, участвали в безброй битки, но Хуан все пак копнееше Еди Сенг и Франклин Линкълн да бяха с него. Зад Троно и Пуласки стояха десетина души, които щяха да се качат на борда на либийския кораб.

Отвъд илюминаторите се виждаше могъщият корпус на „Аги Джонстън“. Огромният блок на кърмата му беше с размера на офис сграда, а квадратният комин приличаше на преобърната цистерна.

— Добре, да се върнем към плана. Всички ли са съгласни, че най-вероятното място за екзекуцията е трапезарията за екипажа?

— Това е най-голямото помещение на кораба — отговори Майк Троно, слаб мъж с кестенява коса, който бе постъпил в Корпорацията, след като бе работил години като парашутист за спасителни операции.

— Звучи логично — отбеляза Скай.

Едрият поляк, бивш морски пехотинец, се извишаваше половин глава над останалите. Вместо с командоските си дрехи мъжете бяха облечени с моряшки униформи, които персоналът на Кевин Никсън бе направил да приличат на униформите на либийците. Объркването на врага, видял позната униформа, но непознато лице, можеше да означава разликата между живот и смърт.

— Защо пък на кораб? — внезапно попита Майк.

— Моля?

— Защо да изпълняват екзекуцията на кораб?

— Защото ще е почти невъзможно да се определи откъде идва предаването — обясни Макс. — А дори и да успеят, корабът ще е изчезнал много преди някой да отиде да разследва.

— Ще проникнем — в „Сидра“ от тук — каза Хуан и посочи един люк на главната палуба. — После се придвижваме две врати по-надолу вдясно от първото стълбище. Слизаме на долната площадка, завиваме наляво, надясно и пак наляво. Трапезарията ще е точно пред нас.

— Сигурно ще има доста часови — предрече Джери.