Клайв Къслър - Корсар

Минаха десет минути и разстоянието между корабите се скъси още повече. Хуан мислеше, че либийците ще се обадят много по-рано. Прие като добра поличба факта, че очевидно не се бяха разтревожили.

— „Аги Джонстън“, обажда се „Халидж Сурт“ — каза мъжки глас, говореше хладнокръвно и професионално. — Все още ли имате затруднения?

— Момент, моля — отвърна капитан Макюло, сякаш бе зает с нещо важно.

Не отговори още две минути и либиецът повтори въпроса си, този път по-настойчиво.

— Да, съжалявам. Отливът се засили. Вече излизаме от него.

— Ние не усетихме подобен отлив.

— Това е защото нашият кил е петнадесет метра по-надолу и много по-дълъг.

„Браво, приятел“, помисли си Хуан.

Кабрило и капитанът се бяха уговорили, че следващото обаждане ще е от страна на Макюло. И наистина, след две минути той предаде:

— „Халидж Сурт“, говори „Аги Джонстън“. Скоростите ни се повредиха. Наредих аварийно спиране, но при сегашната ни скорост това ще отнеме няколко мили. Изчислих, че ще минем на километър от вас. Мога ли да предложа да промените скоростта и посоката си?

И вместо да намали, танкерът ускори напред. Това не беше в сценария и Хуан разбра, че Макюло пренебрегва собствените си условия, за да помогне на „Орегон“ да се доближи колкото се може повече. Кабрило се зарече да намери капитана и да го почерпи няколко питиета, след като всичко това приключеше.

„Сидра“ започна да се завърта и да ускорява, но все още се движеше бавно. Танкерът приличаше на великан до фрегатата — вече бе на половин километър от нея.

Хуан усети как палубата на „Орегон“ леко потръпва. Огромните помпи бързо изтласкваха морската вода от баластните резервоари.

Макс Ханли седеше в контролната станция. Също като Хуан, и той чуваше разговора между либийците и Макюло, но за разлика от него, бе успял и да види част от действията. До него седеше оръжейният техник. Всички оръдия бяха подготвени.

Макс спря помпите, после обърна притока.

Корабът намали толкова бързо, че кърмата му леко се вдигна над водата. Веднага щом се отдръпнаха от „Аги Джонстън“, той ускори.

„Орегон“ се понесе напред като състезателен кон и елегантно зави около задницата на танкера. Пред него се издигна ниският сив силует на либийската фрегата.

Ханли си представи смайването на мостика на „Сидра“, когато два пъти по-голям от нея кораб внезапно се появи иззад танкера. След първите тридесет зашеметяващи секунди въздухът се изпълни с ругатни, въпроси и заплахи.

Макс бързо вкара „Орегон“ между двата кораба, а Макюло рязко зави на север.

— Идентифицирайте се или ще открием огън.

Макс чуваше това за втори път и се съмняваше, че ще има трети. Все още между двата кораба имаше достатъчно разстояние и „Сидра“ можеше да обстреля „Орегон“ без проблеми. Той устоя на импулса да грабне микрофона и да се представи.

Видя на монитора изгърмяването на предното оръдие на „Сидра“. Снарядът профуча покрай носа им и избухна в морето на двадесетина метра от тях.

— Предупредителните изстрели са лесна работа, приятел — процеди Макс през зъби. — Опитай още веднъж и ще свалим ръкавиците.

Този път стреля задното оръдие и снарядът му удари страничния мостик и го събори. Макс едва не скочи от стола.

— Това е! Огън!

Стесненото пространство между двата кораба оживя, когато тридесетмилиметровият „Гатлинг“ и по-големите „Бофор“ загърмяха. Включи се и противосамолетното оръдие на „Сидра“.

„Орегон“ звънтеше като камбана при всеки удар. Снарядите проникнаха в корпуса му, но бяха спрени от преградните стени. Три каюти бяха разрушени и парчета мрамор от стените на плувния басейн се откъснаха. Всяко попадение нанасяше все повече поражения. Конферентната зала бе уцелена и огромната маса се преобърна, кожените столове станаха на трески.

Автоматичната противопожарна система се бореше с няколко пожара едновременно. Пожарникарските екипи бяха предупреди да останат в другата страна на кораба, а да не рискуват живота си по време на битката.

Но „Орегон“ отвръщаше достойно на ударите. Всички прозорци на мостика на „Сидра“ бяха простреляни, а волфрамовите снаряди, които профучаха през тях, съсипаха управлението й. Спасителната й лодка се залюля под масирания обстрел и се покри с дупки.

Никое от малокалибрените оръжия не можеше да пробие бронята, която защитаваше куполите, така че оръжейникът задейства монтираното на носа сто и двадесет милиметрово оръдие. То притежаваше същата стабилизираща контролна система като танк Б1А2 и бе невероятно точно. Първият му откос удари мястото, където куполът бе свързан с палубата на „Сидра“, и той подскочи три метра във въздуха, преди да се стовари обратно на палубата.