Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

— Да, председателю — кимна Линда и тръгна надолу по коридора.

След една доста неприятна престрелка с либийски военен кораб преди няколко месеца те сметнаха за нужно да вкарат кораба в док за обстоен ремонт. Трийсетина артилерийски снаряда, изстреляни почти от упор, бяха пробили бронята му. Хуан се възползва от възможността да ремонтира каютата си.

Всички ламперии от скъпо дърво бяха свалени от либийските оръдия или от дърводелците. Сега стените бяха покрити с нещо като мазилка, която нямаше да се напука при огъването на кораба. Касите на вратите бяха променени и сега бяха сводести. Бяха добавени и допълнителни сводести подпори, които придаваха уютен вид на каютата с размери двеста и тринайсет квадратни метра. Със своя определено арабски декор помещенията приличаха много на „Американското кафене“ на Рик от „Казабланка“ — любимия филм на Хуан.

Той хвърли перуката на масата и взе слушалката на ретро телефона от бакелит.

— Ланг, Хуан се обажда. Как я караш?

— Първо кажи къде се намираш.

— В Сантос, Бразилия. В случай че не знаеш, това е пристанищният град на Сао Пауло.

— Слава богу, близо сте — каза Ланг и въздъхна с облекчение. — Само за справка — през шейсетте помогнах на израелците да пипнат един военнопрестъпник в Сантос.

— Печелиш точка. Какво става? — По тона на Овърхолт Хуан разбра, че има нещо голямо за тях, и усети как адреналинът му се покачва.

— Преди три часа с помощта на ракета „Делта III“ от Ванденбърг беше изведен сателит на ниска полярна орбита.

Това единствено изречение беше достатъчно за Кабрило да заключи, че ракетата е аварирала някъде над Латинска Америка, защото изстреляните в полярна орбита прелитаха южно от Калифорнийската военновъздушна база. Освен това разбра, че ракетата носи чувствителна шпионска апаратура, която може да не е изгоряла и най-вероятно е паднала в Аржентина, щом Ланг се обаждаше на най-добрите тайни агенти, които познаваше.

— Инженерите още не могат да кажат какво се е объркало — продължи Овърхолт. — Но това не е наш проблем.

— Да, нашият проблем е, че е паднала в Аржентина — отбеляза Хуан.

— Ти го каза. На около сто и шейсет километра от Парагвай, насред една от най-гъстите джунгли в басейна на Амазонка. Освен това има голяма вероятност аржентинците да знаят, защото предупредихме всички страни по коридора на полета, че ракетата прелита над тяхната територия.

— Смятах, че след преврата нямаме дипломатически отношения с тях.

— Още разполагаме с канали за предаване на подобна информация.

— Знам какво ще поискаш, но бъди разумен. Останките ще са разпръснати на площ от няколкостотин квадратни километра, сред гора, в която и нашите шпионски сателити не могат да проникнат. Наистина ли очакваш да я намерим?

— Да, очаквам, защото онази специална част от иглата, която търсим, е излъчвател на слаби гама-лъчи.

Хуан замълча, за да осмисли казаното.

— Плутоний.

— Единственият сигурен източник на енергия, с който разполагахме точно за тази птичка. Умниците от НАСА опитаха всички възможни алтернативи, но винаги се връщаха на възможността да използват малко количество плутоний, и по-точно топлината от неговия разпад, за задвижване на различните системи на сателита. Хубавото е, че така подобриха конструкцията на съда за плутония, че е на практика неразрушим. Дори ракета да избухне до него, няма да му направи впечатление. Както можеш да си представиш — продължи Овърхолт, — администрацията не иска да се разчуе, че изпращаме в небесата сателит, който би могъл да разпростре радиация над голяма част от девствената природа на планетата. Другата грижа е плутоният да не попадне в ръцете на аржентинците. Подозираме, че са стартирали отново своята програма за създаване на ядрено оръжие. Сателитът не носеше много от веществото — най-много няколко грама, или поне така ми казаха, — но няма смисъл да им даваме летящ старт по пътя към бомбата.

— Значи гаучосите не знаят за плутония? — попита Хуан, като използва жаргонното название на аржентинците, което беше чул от ветеран от Фолкландската война.

— Слава богу, не. Обаче всеки с нужното оборудване ще установи следите от радиоактивност. И преди да си попитал, равнищата не са опасни, стига да спазваш някои прости правила за сигурност.

Не това щеше да е следващият въпрос на Кабрило. Той знаеше, че плутоният не е опасен, освен ако не го вдишаш или глътнеш. Тогава се превръща в една от най-смъртоносните отрови, познати на човека.